— Наблюдава течението. Нали трябва да го пресечем. Докато въженцето и лодката сключват един и същ ъгъл, значи се движим в правилната посока.
— Ти мислиш за всичко, нали? — рече Сади и продължи да гребе.
— Опитвам се. Обикновено човек може да избегне много проблеми, ако помисли малко.
Се’Недра вдигна ръка и посочи с категоричен жест надясно. Изглежда, малката кралица приемаше задачата си много сериозно. Дурник се подчини и завъртя кормилото.
Източният бряг изчезна в мъглата и Гарион изведнъж си помисли, че времето изцяло е спряло. Не беше сигурен дали шлепът се движи, въпреки че навеждаше гръб над греблото в постоянен, несекващ ритъм.
— Уморително е, нали? — рече Силк.
— Гребането винаги е уморително — отвърна Гарион.
Силк се огледа и тихо попита:
— Да забелязваш някаква промяна у Дурник?
— Не, не съвсем.
— Просто се опитвам да кажа, че той не държи да изпъква сред останалите, но сега пое нещата изцяло в свои ръце.
— Дурник винаги е бил такъв, Силк. Когато правим нещо, което не познава много добре, просто ни помага и държи очите си отворени. Но щом трябва да преодолеем нещо, което му е добре известно, веднага се намесва и прави всичко необходимо. — Гарион се засмя с обич и отпусна ръка върху рамото на стария си приятел, след това го погледна лукаво. — Ковачът се учи много бързо. Може би вече е толкова добър шпионин, колкото си и ти. Забелязах, че наблюдава много внимателно манипулациите, които ти приложи при търговията на боб в Мелцена. Ако реши да се заеме с такъв бизнес, смятам, че ти и Ярблек трябва да започнете да следите особено внимателно развоя на събитията и най-вече новия си конкурент.
— Той не би се заел с подобно нещо наистина, нали? — разтревожено попита Силк.
— Не знам. Никой не знае как ще постъпи Дурник.
Слънцето се издигна високо, ала лъчите му се разсейваха в мъглата и светът около тях стана едно цветен — бяла мъгла и черна вода. Нищо не показваше, че напредват — и ако все пак наистина се придвижваха нанякъде, не можеха да определят дали е в правилната посока. Гарион изпитваше някакво странно чувство, защото знаеше, че сега всичко зависи от Се’Недра — курсът се определяше единствено от внимателния поглед на малката кралица. Той я обичаше, но знаеше, че понякога тя проявява лекомислие и преценката й не винаги е най-добрата. Категоричните й жестове към лявата или дясната страна на кораба показваха, че кралицата не се колебае и не изпитва несигурност. Дурник се подчиняваше безпрекословно на знаците, които тя му подаваше. Гарион въздъхна и продължи да гребе.
Малко преди обяд мъглата започна да се вдига и Белдин издърпа веслото си в лодката.
— Ще можете ли да се справите без мен? — обърна се той към Белгарат. — Смятам, че трябва да знаем къде отиваме. В Даршива се случват редица неприятни неща и мисля, че няма да ни хареса, ако на брега се озовем в разгара на някоя остра междуособна война.
— И освен това вече се измори от гребането, нали? — отвърна саркастично Белгарат.
— Аз мога да обиколя цели свят, гребейки на това корито, стига да пожелая — отговори гърбавият магьосник и стегна мускулите на яките си ръце, които приличаха на дъбови клони. — Но това е по-важно. Наистина ли искате да хвърлите котва на брега и едва тогава да разберете, че Нахаз ви очаква, готов за бой?
— Постъпи така, както смяташ, че е най-добре.
— Аз винаги постъпвам най-добре, Белгарат — дори ако това понякога те дразни. — Мръсният дребен мъж се запъти към носа. — Извини ме, скъпа — рече той на Се’Недра, — но трябва да излитам.
— Трябва да останеш на мястото си при греблата — възрази тя. — Как ще поддържам курса, ако всички избягат?
— Сигурен съм, че ще се справиш, скъпа — каза той, потупа я нежно по бузата и след миг изчезна в мъглата с глух, призрачен смях.
— Върни се! — изкрещя малката кралица, но него вече го нямаше.
Изведнъж се появи лек, едва доловим вятър — Гарион усети полъха му върху потния си тил. Мъглата се раздвижи леко и започна да се разсейва.
А после навсякъде около шлепа започнаха да се люлеят огромни черни сенки.
— Гарион! — възкликна Се’Недра.
Ликуващи викове, откъснали се от десетки гърла, се разнесоха сред бързо разпръскващата се мъгла. Бяха заобиколени от кораби, чиято цел очевидно беше да ги обградят от всички страни.
— Ще се опитаме ли да ги изпреварим? — прошепна Силк с потрепващ от напрежение глас.
Белгарат хвърли поглед към корабите, които се движеха около тях, и изръмжа:
— Да ги изпреварим и да избягаме? С това корито? Не ставай смешен.
Един кораб се отдели от флотилията и тръгна към тях. Гарион видя гребците на веслата и каза: