На следващата сутрин всички станаха късно. Кралят на Рива излезе от покритото със завеса помещение, където бяха настанени той и Се’Недра, и видя, че Силк се разхожда нервно из палатката.
— Най-сетне — рече дребният драснианец. — Помислих си, че всички ще спите до обед.
— Какво има, Силк? — попита Гарион.
— Просто имам нужда да поприказвам с някого.
— Самотен си?
— Не. Просто съм нервен. Вероятно Закат ще пристигне днес. Мислиш ли, че трябва да събудим Белгарат?
— Защо?
— За да разберем дали Белдин е измислил начин да ни измъкне оттук, естествено.
— Твърде много се притесняваш.
— О, богове! Не си ли твърде самодоволен тази сутрин?
— Не съвсем. Освен това няма никакъв смисъл да се тормозиш за нещо, което е извън контрола ти, нали?
— Гарион, защо не си легнеш пак?
— Нали искаш компания?
— Размислих.
— Атеска идвал ли е тази сутрин?
— Не. Вероятно е зает. — Дребничкият драснианец се отпусна тежко на един от сгъваемите столове. — Няма значение дали Белдин ще измисли нещо, да ни измъкне оттук. По петите ни сигурно ще тръгне цял полк, ако избягаме с конете. А аз мразя да ме преследват.
— От онази нощ, когато напуснахме фермата на Фалдор, винаги някой ни преследва. Вече би трябвало да си свикнал.
— О, свикнал съм, Гарион. Но въпреки това не ми харесва.
След около час се събудиха и останалите и не след дълго същите облечени в червени плащове войници им донесоха закуска. Тези двама мъже бяха единствените, които влизаха при тях, откакто ги бяха затворили в палатката.
Прекараха остатъка от предобеда в безцелни разговори. Сякаш следвайки някакво негласно споразумение, никой от тях не спомена нито дума за положението, в което бяха изпаднали.
Около обед генерал Атеска влезе в палатката и съобщи:
— Негово императорско величество ще пристигне след малко. Корабите му приближават пристанището.
— Благодаря, генерале — отговори Белгарат. Атеска се поклони сковано и излезе.
Поулгара стана и се обърна към Се’Недра и Велвет.
— Елате. Трябва да се подготвим за срещата и да се погрижим за външния си вид.
Сади погледна панталоните и туниката си и каза:
— Едва ли тези дрехи са подходящи за аудиенция с императора. Смятате ли, че трябва да се преоблека?
— Защо се тревожиш толкова? — вдигна рамене Белгарат. — Не искам Закат да остане с впечатлението, че го приемаме прекалено сериозно.
— А не е ли така?
— Може би. Но не е нужно той да го разбере.
Не след дълго в палатката влезе императорът на Малореа, придружаван от генерал Атеска и началника на Бюрото на вътрешните работи. Както винаги Закат носеше обикновена ленена роба, но раменете му бяха загърнати с алено военно наметало. Погледът му беше изпълнен с меланхолия, а бледите му устни бяха съвсем безизразни.
— Добър ден, ваше величество — поздрави той Гарион с глух, безстрастен глас. — Надявам се, че сте добре?
— Поносимо, ваше величество — отвърна Гарион. Щом Закат държеше на формалностите, Гарион щеше също да употребява официални изрази.
— Вашите продължителни пътувания сигурно са били твърде изтощителни — рече Закат със същия безстрастен глас. — Това важи особено за дамите. Ще се погрижа пътешествието ви обратно към Мал Зет да протече по-леко.
— Негово величество е много мил, но ние не възнамеряваме да се връщаме в Мал Зет.
— Грешиш, Белгарион. Ще се върнете в Мал Зет.
— Съжалявам. Имам много важни ангажименти на друго място.
— Ще предам съжалението ти на Зандрамас, когато я видя.
— Сигурен съм, че тя ще се зарадва извънредно много като чуе, че няма да идвам.
— Радостта й няма да трае дълго. Възнамерявам да я изгоря на клада като вещица.
— Успех, ваше величество. Но не мисля, че тази жена е подходяща за горивен материал.
— Не се ли държите малко глуповато? — намеси се Поулгара. Беше се преоблякла в синя рокля, седеше на масата и съвсем спокойно кърпеше чорапите на Ерионд.
— Глупаво ли? — попита троснато Закат и очите му внезапно проблеснаха.
— И двамата знаете, че все още сте приятели. Спрете да се държите като деца.
— Мисля, че отивате твърде далеч, лейди Поулгара — изрече императорът следен глас.
— Наистина ли? — отвърна вълшебницата. — Смятам, че описах положението съвсем точно. Ти няма да оковеш Гарион във вериги и той няма да те превърне в ряпа. Затова трябва да престанете с тези заплахи един към друг.
— Мисля, че трябва да продължим този спор някой друг път — заяви лаконично Закат, поклони се леко на Поулгара и напусна палатката.