— Не зная. Все още не са ми казали.
— Какво да правя с вас, Белгарион? — въздъхна Закат.
— Ще ни пуснеш да си вървим, за да можем да изпълним онова, за което сме дошли. Може би идеята за нов бог на ангараките не ти допада, но моят избор ще ти се стори далеч по-добър пред онзи, който биха направили Зандрамас, Урвон или Агачак.
— Агачак? Кой е Агачак?
— Йерархът от Раг Урга. Той също е в Малореа.
— Тогава ще се справя и с него. Но се страхувам, че въпреки всичко се налага да реша какво да правя с тебе.
— Казах ти какво да правиш с мен.
Върху устните на Закат се появи слаба усмивка.
— Не смятам, че предложението ти ми допада. Не мога да разчитам на твоя избор.
— Какво искаш да постигнеш? — попита го Белгарат.
— Ще възстановя реда в Малореа. Ако се наложи, ще избия до крак населението в цели области, за да го направя. Щом камъкът Сардион е онова нещо, което кара всички да се чувстват толкова развълнувани, смятам, че ще е най-добре, ако го намеря и го унищожа.
— Добре — рече Гарион и стана. — Ние ще тръгваме.
— О, не! — Гласът на Закат отново стана студен и заповеднически. — Вече не ти вярвам. Веднъж допуснах подобна грешка. Мога да елиминирам поне част от хората, опитващи се да открият Сардиона, като изпратя теб и приятелите ти в Мал Зет под строга охрана. След това ще имам възможност да съсредоточа усилията си в търсене на Сардиона.
— И къде точно ще започнеш да го търсиш? — попита безцеремонно Гарион. Бе решил, че разговорът е достигнал подходящото място да притиснат Закат, както беше предложил Белгарат. — Ти дори не знаеш какво търсиш и нямаш ни най-малка представа откъде да започнеш.
— Мнението ти не ме интересува, Белгарион.
— Това е твърде жалко. Понякога истината е болезнена, нали?
— А ти да не би да знаеш къде се намира Сардионът?
— Мога да разбера.
— Щом ти можеш, значи мога и аз. Сигурен съм, че ще ме упътиш.
— Не се и надявай.
— Ще станеш по-сговорчив, като започна да подлагам приятелите ти на страшни мъчения. Дори ще те накарам да гледаш.
— В такъв случай ще е по-добре да наемеш палач, чийто живот можеш да пожертваш с лека ръка. Още ли не си осъзнал на какво съм способен? Уви, през цялото време си мислех, че си интелигентен човек.
— Край, Белгарион! — изсъска Закат. — Ще тръгнете към Мал Зет веднага. За да съм сигурен, че ще се държите добре, ще заповядам да ви държат разделени един от друг. По този начин ще си осигуря достатъчно на брой заложници, ако решиш да направиш нещо необмислено. Това е всичко. Разговорът ни е приключен.
Белгарат вдигна ръка пред устата си и се изкашля. Тот кимна и наведе глава.
Закат отстъпи изумен, защото точно пред него внезапно се появи блещукащо видение. Императорът хвърли свиреп поглед към Гарион и попита:
— Това някакъв трик ли е?
— Не е трик, Закат — отвърна Гарион. — Тя иска да ти каже много неща. Предлагам ти да я изслушаш, без да я прекъсваш.
— Ще изслушаш ли думите ми, Закат? — попита го блестящият образ на пророчицата от Кел.
Лицето на Закат бе изопнато от страшни подозрения.
— Какво трябва да ми кажеш, Кайрадис? — попита направо той.
— Не мога да остана дълго време при теб, императоре на Малореа. Веднъж ти говорих за онзи момент в твоя живот, когато ще бъдеш изправен на кръстопът, ти вече стигна до него. Остави настрана заповедническото си държане и отдай с готовност сърцето си на задачата, която ще ти възложа. Преди малко приказваше за заложници.
— Това е обичайна практика, Кайрадис — каза той. — По този начин мога да съм сигурен, че хората ще се държат добре.
— Наистина ли се чувстваш толкова немощен, че заплашваш невинни, за да наложиш волята си над другите? — В гласа й се промъкнаха нотки на презрение.
— Аз? Немощен?
— Тогава защо искаш да постъпиш толкова малодушно и страхливо? Чуй ме, Кал Закат, защото животът ти зависи от това. В момента, когато вдигнеш ръка срещу Детето на Светлината или някой от спътниците му, сърцето ти ще се пръсне и ще умреш преди да си успял да си поемеш дъх.
— Нека бъде така. Аз управлявам Малореа и ако променя заповедта си или се поколебая заради нечия заплаха — та дори и твоята, ще изглеждам нищожество дори в собствените си очи. Няма да го направя.
— Тогава със сигурност ще умреш и с твоята смърт могъщата ти империя ще се разпадне — изрече с непоколебима решителност пророчицата.
Закат я погледна втренчено и лицето му стана мъртвешки бледо.
— Ти не желаеш да се вслушаш в предупреждението ми, императоре на Малореа и затова ще ти направя едно предложение. Ако се нуждаеш от заложник, нека аз да бъда твоя заложница. Детето на Светлината знае, че ако аз напусна света на живите преди да изпълня задачата си, търсенето му със сигурност ще завърши със страшен крах. Има ли някакъв по-добър начин от този да го държиш в подчинение?