— Не искам да те заплашвам, света пророчице. — прошепна Закат и потрепването на гласа му издаде, че вече не е толкова сигурен в себе си.
— Защо не, могъщи Закат?
— Защото подобна постъпка надминава всякакви норми на приличие — отвърна рязко той. — Това ли е всичко, което трябваше да ми кажеш? Имам задължения, които трябва да изпълня незабавно.
— Те са без никакво значение. Единствените истински задължения, които имаш, са към мен и към задачата, която ще ти възложа. Изпълнението на тази задача е целта на твоя живот. Заради това си роден. Ако откажеш, няма да доживееш до следващата зима.
— За втори път ме заплашваш със смърт, Кайрадис. Толкова много ли ме мразиш?
— Не те мразя, Закат, и не те заплашвам. Просто ти разкрих каква съдба те очаква. Ще приемеш ли задачата си?
— Не и преди да науча повече за нея.
— Добре тогава. Ще ти разкрия първата част от задачата. Ти трябва да дойдеш при мен в Кел, където ще се предам в ръцете ти. Аз ще бъда твой заложник, но и ти със сигурност ще бъдеш мой. Затова ела в Кел с Детето на Светлината и с неговите избрани спътници. Още от зората на света е предсказано, че ти трябва да си с тях.
— Но…
Пророчицата вдигна тънката си ръка.
— Забрави за своята свита, за армията си и за символите на властта си. Те няма да ти бъдат полезни. — Кайрадис замълча за миг. — Или се страхуваш, о, могъщи Закат, да вървиш през огромната си империя без войници, които да принуждават несъгласните с теб да подвиват коляно и да убеждават непокорните да се подчиняват на волята ти?
Закат се изчерви от гняв.
— Не се страхувам от нищо — отвърна той с леден глас. — Дори от смъртта.
— Смъртта е незначително нещо, Кал Закат. Струва ми се, че се страхуваш от живота. Както казах, ти си мой заложник и аз ти заповядвам да дойдеш в Кел, за да поемеш своя дял от бремето.
Императорът на Малореа започна да трепери. Гарион вече го познаваше добре и беше сигурен, че при нормални условия Закат веднага би отхвърлил нетърпящата възражение заповед на Кайрадис, но Закат беше притиснат от някаква непреодолима сила. Тялото му затрепери още по-силно, по лицето му изби студена пот.
Въпреки че очите на Кайрадис бяха вързани, тя долови вълнението, обхванало нейния „заложник“, и каза:
— Ти направи добър избор, Кал Закат. Ще се подчиниш на моята повеля — с готовност или с неохота, — но трябва да го сториш, защото така ти е писано. — Тя се изправи и продължи: — Сега ми отговори, императоре на Малореа. Съдбата ти изисква да ми се подчиниш. Ще дойдеш ли при мен в Кел?
— Ще дойда. — Гласът на Закат прозвуча като грак на гарван.
— Нека да бъде така. Заеми мястото си до Гарион и ела в Свещения град. След това ще ти дам указания каква е твоята задача. Там ще ти обясня защо от нея зависи не само твоят собствен живот, но и съдбата на целия свят. — Пророчицата се обърна, сякаш за да погледне Гарион с превързаните си очи. — Доведи ми го, Дете на Светлината — рече тя. — Всичко това трябва да стане преди последната среща.
Кайрадис протегна с копнеж ръка към Тот и след миг изчезна.
— Станахме дванадесет на брой — промърмори Сади.
Най-новият член на групата стоеше в средата на палатката с мъртвешки бледо лице. Гарион удивен се взря в сълзите в очите на императора на Малореа.
18.
В гласа на Ерионд трепна едва доловима нотка на задоволство, когато рече:
— Празния. Задачата ни вече е почти изпълнена.
— Не те разбирам — призна Сади.
— Кайрадис дойде при нас, докато бяхме в Реон — обясни му младежът. — И ни разкри кой ще дойде с нас на Мястото, което вече не съществува. Чудех се кой ли ще бъде Празния. Сега вече знам.
— И как ме описа тя? — попита евнухът.
— Сигурен ли си, че искаш да узнаеш?
— Да, любопитен съм.
— Нарече те „Мъжът, който не е мъж“.
Сади примигна.
— Недвусмислено описание, нали?
— Ти сам ме попита.
Сади въздъхна.
— Всичко е наред, Ерионд. — рече той. — Процедурата е била извършена, когато съм бил бебе. Затова никога не съм узнал как бих се чувствал, ако бях различен. Всъщност интересът, който хората проявяват към онази особена функция, ми се струва забавен. Моят живот съвсем не е толкова сложен.
— Защо са постъпили по този начин с теб?
Сади сви рамене и потри с ръка обръснатия си череп.