— Наред ли е всичко? Постигнахте ли съгласие? — попита Белгарат малореанеца.
— Нищо не е наред, Белгарат — отговори Закат. — Не и докато не легнем в гробовете си. Но ще дойда с вас в Кел.
— Тогава защо не пратиш да повикат Атеска? Ще трябва да му кажеш къде отиваш, за да може да прикрива тила ни. Никак не ми се нрави, когато някой ме дебне зад гърба. Урвон минал ли е вече Маган?
— Не знам. Днес излизал ли си навън да огледаш наоколо, Белгарат?
— Палатката се охранява, а войниците на Атеска не поощряват стремежа ни да се запознаем с местните забележителности.
— Мъглата е толкова гъста, че можеш да спокойно да стъпиш върху нея. Урвон може да е някъде съвсем близо.
Поулгара се изправи и отиде до входа на палатката. Един от войниците й каза нещо с рязък тон.
— Стига глупости! — отговори му тя, после няколко пъти пое дълбоко въздух, обърна се и каза: — Това е неестествено, татко. Миризмата на въздуха ме притеснява.
— Гролими ли?
— Да, така смятам. Вероятно някой от чандимите се опитва да прикрие армията на Урвон от патрулните кораби на Атеска. Сигурно ще минат реката без особени затруднения.
— Е, значи пътуването до Кел ще се превърне в истинско надбягване с коне.
— Ще поговоря с Атеска — рече Закат. — Може би той ще успее да ги забави. — Императорът погледна несигурно стария вълшебник. — Аз зная защо трябва да отида в Кел. Но ти защо ще ходиш там?
— Трябва да прочета Малореанските евангелия, за да открия къде се намира мястото, където трябва да отидем.
— Имаш предвид, че все още не знаеш?
— Да. Но зная как се казва. Непрекъснато го наричат мястото, което вече не съществува.
— Белгарат, това е безсмислица!
— Не съм го измислил аз, така че не обвинявай мен.
— Защо не ми спомена за това докато бяхме в Мал Зет? Имам копие от Евангелията в библиотеката си.
— Първо, не знаех за това, когато бяхме в Мал Зет. Научих го съвсем наскоро. Второ, твоето копие едва ли щеше да ми е от полза. Казаха ми, че всички евангелия са различни. Единственото, съдържащо пасажа, който ми е необходим, се намира в Кел.
— Това ми звучи твърде объркано.
— Прав си. Но с тези неща обикновено е така.
Закат отиде до пазачите, каза им нещо и се върна при вълшебника.
— Изпратих да извикат Атеска и Брадор — каза той и се усмихна малко печално. — Няма да се изненадам, ако и двамата възразят.
— Не им оставяй време за възражения — посъветва го Гарион.
— И двамата са мелцени, Гарион — подчерта Закат. — Мелцените протестират срещу всичко по навик. — Малореанецът се намръщи. — Като стана дума за това, вие защо ходихте до Мелцена? Тази страна не е ли малко встрани от пътя ви?
— Преследвахме Зандрамас.
— А защо тя е ходила там?
— Трябваше да вземе твоя братовчед ерцхерцог Отрат.
— Това глупаво магаре? За какво й е притрябвал?
— Зандрамас го отведе в Хемил и го коронова за император на Малореа.
— Какво!? — Очите на Закат за малко да изхвръкнат от орбитите.
— Тя трябва да бъде придружавана от ангаракски крал, щом пристигне на Мястото, което вече не съществува. Доколкото зная, церемонията по коронацията е напълно законна.
— Това ще се промени веднага, щом Отрат ми падне в ръцете! — Лицето на Закат почервеня от ярост.
— Имаше още една причина, поради която отидохме в Мелцена, въпреки че тогава не знаехме за нея — продължи Белгарат. — Там намерихме неповредено копие на Пророчествата от Ашаба. Трябваше да го прочета, за да науча каква трябва да бъде следващата ни стъпка — пътуването до Кел. Аз вървя по следа, която е била оставена преди хиляди години.
Атеска и Брадор влязоха в палатката и генералът енергично отдаде чест и каза:
— Изпратили сте да ни повикат, ваше величество.
— Да — отвърна Закат и погледна замислено двамата си подчинени. — Моля, изслушайте ме внимателно — заговори той. — И не се опитвайте да спорите с мен. — Странно, малореанецът изрече тези думи не като заповед, а като човек, обръщащ се към двама стари приятели. — Има промяна в плановете ни — продължи той. — До мен достигна важна информация. Абсолютно наложително е да не пречим на Гарион и неговите приятели. Тяхната мисия е жизненоважна за сигурността на Малореа.
Очите на Брадор светнаха от любопитство.
— Не трябва ли да ми разясните този въпрос по-подробно, ваше величество? — попита той. — В крайна сметка аз най-много от всички нося отговорността за сигурността на държавата.
— А, не, Брадор — каза с искрено съжаление Закат. — Страхувам се, че не мога да го направя. Подобно нещо изисква твърде голяма промяна в начина ти на мислене, а ти не си готов за това. Всъщност аз самият може би все още не съм съвсем готов. Във всеки случай Белгарион и неговите спътници трябва да отидат в Даласия на всяка цена. — Той замълча за миг. — И още нещо. Аз ще отида с тях.