Атеска се втренчи недоверчиво в императора, след това се овладя и се насили да приказва спокойно.
— Ще уведомя командира на императорската гвардия. Ще бъдат готови за тръгване след час.
— Не се тревожи за това — каза Закат. — Те няма да дойдат с нас. Ще отида с Белгарат сам.
— Сам? — възкликна Атеска. — Ваше величество, това е нечувано!
Закат се усмихна тъжно.
— Виждаш ли, Гарион? Какво ти казах?
— Генерале — рече Белгарат на Атеска. — Кал Закат просто изпълнява заповед. Сигурен съм, че ще разбереш това. Наредиха му да не бъде провождан от никакви войски. Войниците бездруго няма му бъдат необходими на мястото, където отива.
— Заповед? — удивено попита Атеска. — Кой има такава власт да дава заповеди на Негово величество?
— Това е дълга история, Атеска — отвърна старият вълшебник. — А ние нямаме време.
— Но… ваше императорско величество — подхвана плахо Брадор. — Ако отивате в Даласия, ще трябва да прекосите цялата Даршива. Мога ли да ви напомня, че в момента Даршива е вражеска територия? Не бива да рискувате живота си при подобни обстоятелства! Може би ще бъде благоразумно, ако ви съпровожда ескорт поне докато прекосите границата.
Закат погледна Белгарат.
Старият вълшебник поклати глава и рече:
— Нека постъпим така, както ни каза тя.
— Съжалявам, Брадор — обърна се Закат към началника на разузнавателната служба. — Не можем да вземем ескорт. Но ще ми трябват броня и меч.
— Ваше величество не си е служил с меч от години — възрази Атеска.
— Белгарион ще ме обучи — сви рамене Закат. — Сигурен съм, че ще си спомня как се върти меч. Хайде действайте. Урвон ще прекоси Маган. Научих от добре осведомен източник, че не сме в състояние да направим почти нищо, за да го спрем. Предполагам, че армията на Даршива не е далеч от него, а те разполагат със слонове. Искам да им попречите да тръгнат след мен. Задръжте Урвон достатъчно време, за да го настигнат даршиванците. Тогава двете вражески сили ще се унищожат взаимно — единствено това ме интересува. След като враждебните армии почнат да се избиват, вие трябва да се оттеглите. Не искам войниците ми да умират, ако не е абсолютно наложително.
Атеска се намръщи и попита:
— Значи нима да следваме политиката, която обсъждахме в Мага Рен, така ли?
— Политиката понякога се променя — каза Закат. — В настоящия момент от военна гледна точка ми е напълно безразлично кой ще спечели някаква незначителна победа в тази част на света. Това може да ви помогне да прозрете, че мисията на Белгарион е наистина жизненоважна за всички нас. — Той погледна Гарион. — Достатъчно ли е това, което вече казах?
— Не спомена нищо за демоните — отвърна Гарион. — Те също са в Даршива.
Закат се намръщи.
— Забравих. Те ще помагат на Урвон, нали?
— Нахаз ще застане на негова страна — каза Белгарат. — Морджа ще помага на даршиванците.
— Я обясни по-подробно.
— Урвон е довел Нахаз, а Зандрамас е призовала друг господар на демоните, който да й помогне — обясни възрастният мъж. — Морджа е господар на демоните в Мориндландия. Той и Нахаз са равни по сила и се мразят от векове.
— Това означава, че няма да има победител и че враждебните ни сили ще запазят равновесието помежду си. И двете страни имат на разположение и добре въоръжени армии, и демони.
— Демоните не се особено придирчиви към жертвите си, Закат — рече Поулгара. — Те убиват всичко, което се движи, а твоята армия е тук, в Даршива.
— Права си — призна императорът и се огледа. — Някакви предложения?
Белгарат и Поулгара се спогледаха, после старият вълшебник вдигна рамене и каза:
— Струва си да опитаме. Той не обича ангараките, но демоните му харесват още по-малко. Мисля, че ако излезем от лагера, вероятността да успеем с негова помощ ще бъде по-голяма.
— За кого по-точно говорите? — попита Закат.
— За Алдур — отговори Белгарат и се почеса по бузата. — Ще бъде ли безопасно, ако му кажем, че ти няма да пожелаеш да ни последваш, ако армията ти е изложена на риск от поголовно унищожение?
— Мисля, че може да потвърдиш това. — Очите на Закат се разшириха. — Опитваш се да кажеш, че си в състояние да призовеш един от боговете?
— Не съм сигурен дали „призовавам“ е точната дума, но ние наистина можем да разговаряме с него. Да видим какво ще каже той.
— Няма да използваш никакви хитрости, нали, татко? — попита Поулгара.