Внезапно на лицето на Закат се появи вълча усмивка и той попита:
— Ти каква цена си определил, Келдар?
— Продавах на мелценския консорциум за петнадесет. — Дребният драснианец сви рамене. — Предполагам, че са вдигнали цената още малко. А моята печалба е съвсем приемлива, както сам можете да изчислите.
— И си закупил цялата реколта боб в империята?
— Опитах се.
— Сигурен съм, че ваше величество ще получи няколко оставки от членовете на Бюрото за военни доставки — намеси се Брадор. — Съветвам ви да не ги приемате, докато тези господа не уредят всичките си сметки.
— Ще запомня това, Брадор. — Закат погледна замислено Силк. — Кажи ми, Келдар, колко трябва да ти платя, за да прекратиш операциите си в Малореа?
— Не вярвам, че в хазната има толкова пари — отговори любезно Силк. — Освен това аз станах истински необходим тук. Преди да дойда в империята малореанската икономика беше в застой. Вече дори мога да кажа, че работя за теб.
— Това сериозно ли е? — обърна се Закат към Брадор.
— Да, ваше величество — въздъхна Брадор. — Странно, но принц Келдар говори истината. Приходите от данъците постоянно се покачват, откакто Келдар и неговият дрипав партньор започнаха да развиват бизнеса си в империята. Ако решим да го изгоним, съвсем възможно е нашата икономика да претърпи истински срив.
— В такъв случай аз завися от него, така ли да разбирам това?
— До известна степен да, ваше величество.
— Ще ми се тази сутрин да не бях ставал от леглото си — печално въздъхна Закат.
Когато се върнаха, Белгарат и Поулгара изглеждаха обезпокоени. Русокосият Ерионд вървеше след тях, безгрижен, както винаги.
— Какво каза Алдур? — попита ги Гарион.
— Предложението ни не му допадна особено — отговори Белгарат, — но все пак го прие. Генерал Атеска, с колко войници разполагате в Даршива?
— Неколкостотин хиляди. Разпределени са в лагери като този тук, разположени по горното и долно течение на източния бряг на река Маган. Основната част от нашите сили се намира от другата, страна на реката, в Пелдан. Могат да пристигнат тук за съвсем кратко време.
— Оставете ги по местата им. Задачата ви е да забавите Урвон достатъчно дълго — така, че да го настигне армията на Даршива. Когато това стане, изтегли всичките си хора в този лагер.
— В него едва ли ще се поберат толкова хора, древни — изтъкна Атеска.
— В такъв случай ще е по-добре да го разшириш. Алдур се съгласи да защити този лагер, ала не спомена нищо за останалите. Съсредоточи войските си тук. Той ще прогони демоните далече от това място.
— Как ще го направи? — попита Брадор.
— Демоните не могат да понасят присъствието на богове. Нито Нахаз, нито Морджа ще посмеят да се приближат на по-малко от десет левги от лагера.
— Значи Алдур ще бъде тук?
— Да, но само в известен смисъл. След като разширите лагера, ровът около него ще се изпълни с необикновена синя светлина. Предупреди хората си да стоят далече от нея. Алдур не харесва ангараките и на всеки войник, който се заблуди и приближи до тази светлина, могат да се случат много странни неща. — Възрастният мъж се усмихна на Закат. — Може би ще ти е интересно да научиш, че цялата твоя войска в Даршива за известно време ще бъде под командването на Алдур. Той никога не е имал армия и е трудно да се предвиди какво би му хрумнало да направи.
— Дядо ти винаги ли се държи така? — попита Закат.
— Обикновено да. — Гарион се изправи, като размърда пръстите си, и отиде в другия край на палатката. Белгарат веднага го последва.
— Какво все пак стана, дядо? — прошепна Гарион.
Белгарат сви рамене.
— Разговаряхме с Алдур и той обеща да защитава армията на Закат.
Гарион поклати глава.
— Не — възрази той. — Сигурен съм, че се е случило още нещо. Двамата с Поулгара изглеждахте много странно, когато се върнахте. И защо Ерионд отиде с вас?
— Това е дълга история — отвърна уклончиво възрастният мъж.
— Имам достатъчно време. Мисля, че ще е по-добре, ако зная какво става.
— По-добре ще е да не знаеш. Алдур беше съвсем категоричен. Ако разбереш какво става, това може да ти попречи да изпълниш задачата си.
— Мислех, че отдавна си престанал да използваш това изтъркано извинение. Вече съм голям. Не е нужно да криеш нещата от мен.
— Нека ти кажа нещо, Гарион. Ти си Детето на Светлината. Защо не отидеш сам да поговориш с Алдур? Той може да реши да ти съобщи всичко, но това ще си зависи от него. Алдур ми каза да мълча и аз ще се подчиня на своя учител независимо дали това ти харесва, или не. — И старият вълшебник обърна гръб на внука си и отиде при другите.