— Знаеш ли на чия страна са? — попита старият вълшебник.
— По униформите им няма никакви отличителни знаци.
— Искате ли да направя опит да ги убедя? Може пък да ни пуснат да минем — предложи дребничкият драснианец.
Белгарат погледна Белдин и попита:
— Блокирали ли са пътя, или просто лагеруват край него?
— Вдигнали са барикада от дънери.
— Ясно. С приказки няма да постигнем нищо.
— Можем да изчакаме да се смрачи и да ги заобиколим — предложи Велвет.
— Така ще изгубим цял ден — отговори Белгарат. — Ще трябва да пробием блокадата им. Опитайте се да не ги убивате, ако не е абсолютно необходимо за спасението на собствения ви живот.
— Много точно казано — изсумтя раздразнено Закат.
Изкачиха се на билото на хълма и огледаха барикадата и войниците, стоящи зад нея.
— От Даршива са — заяви Закат.
— Как разбра? — попита Силк.
— По шлемовете. — Малореанецът присви очи. — Войниците от Даршива не се славят с храброст и им липсва военно обучение. Да ги нападнем.
И сложи на дясната си ръка някаква странна ръкавица без пръсти, обкована със стомана.
Връхлетяха като вихрушка върху войниците и битката свърши за броени секунди.
— Добре се справихме — отбеляза Закат. Дишаше тежко и по челото му бе избила пот. — Но май не съм в най-добрата си форма.
— Твърде много седиш на трона си — каза Силк. — Какво е това на ръката ти?
— Това е ръкавицата на потомствените рицари — отговори малореанецът, докато я сваляше. — Малко съм изгубил сръчността си с меча, затова реших, че с нея ще се справя по-добре — особено когато Белгарат каза да не убиваме.
— Убихме ли някого? — попита Дурник.
— Двама — призна Сади и завъртя камата си в ръка. — Нямаше как, нали е отровна.
— И още един — каза Силк. — Щеше да те прободе с копието си и хвърлих един от ножовете си по него.
— Е, без жертви не може — каза Белгарат. — Хайде да се махаме оттук.
Вечерта Дурник и Тот изкопаха малка дупка и запалиха в нея огън, след това опънаха палатките, а Гарион и Закат отидоха в края на гората да наблюдават пътя.
— Винаги ли е така? — попита тихо императорът.
— Как?
— Ами през цялото време дебнеш и се криеш.
— Обикновено, да. Белгарат се опитва да избягва всякакви стълкновения, ако е възможно. Повечето пъти успяваме да избягваме схватки като днешната. Силк, а също и Сади, са ни спасявали с хитроумните си лъжи в някои много тежки моменти. — Гарион се усмихна. — Във Воресебо Силк подкупи група войници да ни пуснат да минем с една кесия петачета.
— Но те нямат никаква стойност!
— Това ни каза и Силк, но се бяхме отдалечили на доста голямо разстояние от войниците, когато те отвориха кесията.
До слуха на двамата достигна далечен вой.
— Вълк ли е това? — попита Закат.
— Не, не е вълк. Да се връщаме. Смятам, че Урвон е успял да заобиколи войската на генерал Атеска.
— Защо мислиш така?
— Това беше хрътка.
20.
Вървяха внимателно през гората от изсъхнали дървета, като се стремяха да избягват нападалите по земята клони и вейки. Слабата светлина от огъня ги насочваше, ала Гарион знаеше, че тя служи като маяк и за хрътките. Изглежда, еуфорията на Закат се беше изпарила и сега той пристъпваше предпазливо, стиснал дръжката на меча си.
— Хрътка — съобщи Гарион, когато стигнаха до останалите. — Чухме я да вие.
— Успя ли да разбереш какво каза? — попита Белгарат.
— Не говоря техния език, дядо. Но изглежда, беше някакъв сигнал.
— Сигурно е викала останалите от глутницата — изсумтя старият вълшебник. — Хрътките не ловуват сами.
— Светлината се вижда от много далеч — изтъкна Гарион.
— Ще се погрижа веднага за това — рече Дурник и започна да хвърля пръст върху огъня.
— Можа ли да определиш къде е хрътката? — попита Белгарат.
— Доста далече — отговори Гарион. — Някъде назад по пътя.
— Нашата диря ли следва? — поинтересува се Силк.
— Преследва някого, но не можах да разбера кого.
— Ако преследва нас, мога да я отклоня от следите ни, както направих в Ашаба — предложи Сади.
— Какво мислиш? — обърна се Белгарат към Белдин.
Гърбавият вълшебник седеше на земята и разсеяно чертаеше някаква странна диаграма с една пръчка.
— Няма да стане — заяви накрая той. — Хрътките не са като кучетата, така че няма да се втурнат сляпо да преследват онзи, който е пред тях. Ако открият нашето местонахождение, ще се разпръснат и ще ни нападнат от всички страни. Трябва да избягаме.
— И то бързо — добави Силк и нервно се огледа.
Поулгара свали синьото си наметало, подаде го на Дурник и каза спокойно: