Двете жени стояха една срещу друга. Ярките проблясъци на последните светкавици хвърляха по лицата им зловеща светлина.
— Е, Зандрамас?
— Със сигурност ще се срещнем, Поледра, и тогава всичко между нас ще се реши — но не тук. Това не е мястото, което съм избрала. — Въздухът около Детето на Мрака проблесна за миг, след това Зандрамас внезапно изчезна, а Гарион почувства буйната вълна, предизвикана от преместването и в пространството.
15.
Тя тръгна към него с величествени, бавни стъпки. Златистите й очи бяха загадъчни.
— Прибери меча, Гарион — каза тя. — Вече няма нужда от него.
— Да, бабо. — Той вдигна оръжието над рамото си и ножницата го плъзна.
— Чу всичко, нали?
— Да, бабо.
— Значи си разбрал?
— Не, не всичко.
— Сигурна съм, че след време ще разбереш. Ела да влезем. Искам да поговоря със съпруга си и с дъщеря си.
— Добре. — Гарион беше наясно с правилата за изискано поведение, но не знаеше дали ако се опита да й помогне, няма да открие, че тя не е от плът и кръв. Ала добрите маниери изискваха да й подаде ръка и той стисна зъби и я хвана за лакътя.
Тя беше толкова истинска, колкото и самият той! Това го накара да се почувства по-добре.
— Благодаря, Гарион. — Тя се усмихна дяволито. — Да не би да мислеше, че ръката ти ще премине през мен?
Той се изчерви.
— Ти знаеш какво мисля.
— Разбира се. — Поледра се засмя тихо, сърдечно. — Това съвсем не е толкова чудно, Гарион. Ти приемаш образа на вълк, а вълците лесно издават мислите си. Забелязах объркването ти по стотиците малки движения и жестове, които направи, без да осъзнаваш това.
— Не знаех, че е така.
— Наистина е очарователно. Малките вълчета го правят непрекъснато.
— Благодаря — сухо каза той.
Влязоха в двора на чифлика.
Дурник и Тот гасяха последните пламъци по обгорялата стена на една от пристройките в двора. Силк, Ерионд и Сади им подаваха пълни с вода кофи. Драконът не бе имал достатъчно време да запали с огнения си дъх сградите, затова пожарите не бяха нанесли сериозни щети.
Поулгара прекоси двора, вперила сериозен поглед пред себе си. Се’Недра и Велвет вървяха на крачка след нея.
— Майко — каза простичко вълшебницата.
— Изглеждаш добре, Поулгара — отвърна жената със светлокестеняви коси, сякаш двете бяха разговаряли миналата седмица. — Семейният живот ти се отразява добре.
— Харесва ми — усмихна се Поулгара.
— Така си и мислех. Той тук ли е? Трябва да поговоря с него, както и с теб.
— Да, в една от стаите на горния етаж. Знаеш, че не обича тези срещи.
— Ще го извикаш ли, Гарион? Имам малко време, а трябва да му разкажа много неща. Ще му се наложи да изостави уединението си за известно време.
— Веднага, бабо. — Кралят на Рива бързо се качи по дървените стъпала на втория етаж.
Белгарат седеше на едно легло със смачкани чаршафи, подпрял лакти на коленете си и заровил лице в шепите си.
— Дядо — тихо каза Гарион.
— Какво?
— Тя иска да говори с теб.
Белгарат вдигна лице. То изразяваше безмълвното му страдание.
— Съжалявам, дядо, но тя каза, че е много важно.
Белгарат стисна челюсти и въздъхна примирено.
— Добре. Да вървим.
Двамата тръгнаха надолу по стълбите и когато излязоха на двора и видяха Дурник, който се покланяше малко несръчно пред Поледра.
— Госпожо — каза ковачът. Изведнъж Гарион осъзна, че те едва сега се запознават официално.
— Толкова си официален и благоразумен, Дурник — отговори вълшебницата с кестенявите коси, после протегна ръка, докосна леко лицето му и след това го прегърна. — Ти направи дъщеря ми много щастлива, Дурник — продължи тя. — Благодаря ти. — После се обърна, погледна Белгарат в очите и каза предизвикателно: — Е?
— Изобщо не си се променила — изрече той треперещ от вълнение глас.
— О, промених се, и то доста — отвърна тя недоволно. — Дори не можеш да си представиш колко.
— Не ти личи.
— Много мило от твоя страна. Чу ли разговора ми с вещицата?
Той кимна и каза:
— Ти пое голям риск, Поледра. Какво щеше да се случи, ако тя беше приела предизвикателството ти?
— Вълците обичат да поемат рискове. — Жената с кестенявите коси сви рамене. — Това им вдъхва още по-голямо желание за живот. Съвсем не беше толкова рисковано. Зандрамас е Детето на Мрака и Духът на Мрака постепенно превзема както тялото, така и душата й. Тя не би рискувала точно сега. Подготовката на подходящи заместници отнема доста време, а последният сблъсък ще се състои скоро. Добре, нека поговорим за онова, заради което искам да се срещна с теб. Сега Зандрамас има свой фаворит, когото е направила крал на ангараките.