— О — рече Се’Недра и гласът й потрепери. — Това наистина е прекрасно. — Очите й изведнъж се напълниха със сълзи.
Без да каже дума, Велвет извади ефирно лека кърпичка от ръкава си, изтри очи и я подаде на Се’Недра.
Около час по-късно Белгарат се върна при приятелите си. Беше сам, но на лицето му светеше усмивка, а очите му проблясваха като на младеж. Всички сметнаха, че е неуместно да му задават въпроси.
— Според теб колко е часът? — обърна се той към Дурник.
Ковачът хвърли поглед към небето. Силният вятър отнасяше на изток последните облачета и вече се виждаха звезди.
— Има още два часа до зазоряване, Белгарат — отвърна той.
— Мисля, че тази нощ няма да може да спим повече — рече възрастният мъж. — Защо не съберем багажа и оседлаем конете, докато Поул приготви яйца за закуска?
Поулгара го погледна и леко повдигна вежди.
— Не възнамеряваш да тръгнем преди да се нахраним, нали, Поул? — попита я той закачливо.
— Не, татко — отвърна тя, — дори не помислям за това.
— Така си и знаех. — Вълшебникът се засмя и я прегърна. — О, Поулгара!
Очите на Се’Недра отново се напълниха със сълзи и Велвет пак й подаде кърпичката.
— Тези двете ще съсипят хубавата кърпичка — отбеляза цинично Силк.
— Е, нищо — отговори Гарион. — Имам още две резервни. — След това кралят на Рива се сети нещо и каза: — Дядо, покрай цялата тази суматоха за малко щях да забравя да споделя — преди да се превърне в дракон, Зандрамас говори с Нарадас.
— О, така ли?
— Той е бил в Гандахар и ще заведе цял полк със слонове на бойното поле.
— Те едва ли ще окажат голяма съпротива на демоните.
— Демоните няма да участват в тази битка. Зандрамас е призовала друг господар на демоните — Морджа. Той е подмамил Нахаз далеч от бойното поле. Двамата се сражават на друго място.
Белгарат почеса брадясалата си буза и попита Силк:
— Добре ли се сражава тази кавалерия от слонове от Гандахар?
— Те са почти непобедими — отговори драснианецът. — Облечени са в плетени ризници. Смазват с крака войниците на неприятелската армия и след тях остават широки пътеки. Ако демоните не участват в боя, армията на Урвон няма шанс за победа.
— Бездруго твърде много хора са замесени в тази надпревара — изсумтя Белгарат. — Хайде да прекосим река Маган и да не се намесваме в плановете на двете армии.
Закусиха и напуснаха чифлика точно когато първите лъчи на зората обагриха в алено източния хоризонт. Странно, но Гарион не чувстваше особена умора, въпреки че беше спал съвсем малко през нощта. Много неща се бяха случили и той имаше върху какво да размишлява.
Слънцето вече беше изгряло, когато стигнаха до реката Маган и продължиха да яздят на юг до Даршива. Денят беше топъл, тревата и дърветата бяха измити от бурята.
Стигнаха до малко селце от измазани с кал колиби, построени върху колове над тинята. Разнебитените кейове се простираха навътре в реката. Самотен рибар седеше на края на един от тях и небрежно държеше дълга тръстикова пръчка.
— Отиди да говориш с него, Дурник — рече Белгарат. — Провери дали знае къде можем да наемем лодка.
Ковачът кимна и отклони коня си към непознатия мъж. Без много да му мисли, Гарион го последва. Двамата скочиха от седлата недалеч от мястото, където започваше кеят, и се запътиха към рибаря.
Той беше нисък и набит човек в проста туника и кални обувки. Краката му не бяха особено чисти и по тях се виждаха множество възлести тъмночервени вени. Лицето му беше силно загоряло от слънцето. Брадата му не беше дълга, но личеше, че не се е бръснал от дълго време.
— Кълве ли? — попита го Дурник.
— Виж — отвърна рибарят и посочи дървеното ведро до себе си, без да се обръща — взираше се напрегнато в плаващата червена тапа, към която беше прикрепено влакното му.
Ведрото беше наполовина пълно с вода и вътре плуваха в кръг няколко едри пъстърви.
Дурник клекна до рибаря и отбеляза:
— Чудесни риби.
— Рибите са си риби — повдигна рамене набитият човек. — Изглеждат по-добре в чиния, отколкото във ведрото.
— Точно затова ги ловим — съгласи се Дурник. — На каква стръв ловиш?
— Опитвах на земен червей — отвърна лаконично човекът, — но не щеше. Така че минах на хайвер.