— Просто ми действа потискащо — обясни Робин.
— Титанидите харесват това място. Малцина са успели да стигнат тук, но те пък правят много снимки и ги показват на връщане у дома. Мястото е приятно място, стига да привикнеш.
— Едва ли. — Робин обърса чело, после свали ризата си и пристъпи към водата, където я намокри, и след като я изстиска, отново я облече. — Защо е такава жега?
— Топлината извира от недрата. Всички райони се нагряват и охлаждат от движещите се под земята флуиди. Те се изпомпват до огромните ребра в космоса, където се подгряват от слънчевата или се охлаждат от тъмната страна.
Робин се вгледа в матовото лице на Чироко, в потъмнялата кожа на ръцете и краката й. Припомни си, че тялото под червеното пончо — очевидно единствената дреха, която притежаваше — бе също така кафяво. Но, по дяволите, приличаше на тен, и това я безпокоеше от седмици. Нейната собствена кожа си оставаше млечнобяла — каквато бе в деня на пристигането й.
— По рождение ли сте мургави с Габи? Ти май не си, но не ми се вярва, че си почерняла тук.
— Аз съм малко по-тъмна от Габи, чиято кожа е бяла като твоята. Може би ще ти разкажа за това някой ден. — Чироко се спря и погледна на изток. Сред високата грамада от кости имаше пролука, през която се съзираше верига от ниски хълмове на километри от езерото. Чироко се обърна и повика групата, която, за учудване на Робин, се намираше на двеста метра надолу по брега.
— Когато разглобите лодките — извика Чироко, — елате при нас.
След няколко минути се скупчиха около Роки, която клекна на пясъка и започна да чертае с пръст нещо като карта.
— Феба, Тетида, Тея — започна тя. — Траяна. — Очерта малка окръжност, след това на изток от нея нарисува низ от върхове. — Еуфоничната верига. На север, ето тук, е Веригата на Северния вятър. А това е самотното La Orjea de Oro. — Тя погледна Крис. — Това означава „Ухо от злато“ — подходящо място за търсене на подвизи, ако се интересуваш. В противен случай го заобикаляме.
— Не се интересувам — с весела усмивка отвърна Крис.
— Добре. На изток…
— Няма ли да чуем историята? — попита Робин, противно на принципите си.
— Не, няма нужда — отвърна Чироко. — „Златното ухо“ не ни касае, освен ако ние не отидем там. Не е движеща се заплаха, като Конг. — Докато Робин се чудеше дали не се будалкат с нея, Чироко нарисува дълга поредица от върхове в посока север-юг, прорязващи напречно по ширина Тетида. — Кралската синя лента. Някой е имал поетичен изблик като ги е кръщавал. Планините наистина са синкави, когато когато въздухът е чист, но в по-голямата си част са доста скучни. Няколко скалисти зъбера, но ако човек се изкачи ей тук, по южния склон, може да се придвижва от връх на връх без особени проблеми. Пътят започва от езерото, от север на юг, и преминава между веригата на Северните ветрове и Еуфоничната верига през обширно пространство, наречено Дефилето на Тетида. — Магьосницата вдигна лице, на което не се четеше нищо, — или както понякога му казват, Прохода на зъболекарите.
— Освен ако не се разберем да забравим тази шега — подхвърли Габи.
— Моите извинения — усмихна се Чироко. — И така, през дефилето пътят върви на изток през безброй полегати хълмове, минава през централния кабел, Кралската синя лента и така — до оранжевото езеро, в чийто център завършва един полегат кабел. Наричат го Валенсия.
— Това е дълга история — намеси се Габи.
— Точно така. Е, не е едно от моите имена. — Чироко се изправи и отърсипясъка от ръцете си. — Често казано, не зная как ще е най-добре да продължим пътуването си. Първо смятахме да следваме пътя и да не се притесняваме много за пясъчните духове, но сега, когато…
— Пясъчни духове? — запита Крис.
— По-късно ще ви разкажа повече за тях. Както споменах, в момента повече ме притесняват бръмчащите бомби. Досега не бяхме чували за организирана атака като тази във Феба. Преди винаги са се движели поединично. Възможно е да сме попаднали на място за гнездене, но нищо чудно те да изграждат и нов начин на поведение. На Гея това е твърде вероятно.
Габи скръсти ръце пред гърдите си. Гледаше право в Чироко, която избягваше погледа й.
— Може атаката да е била и преднамерена — намеси се Габи.
Робин погледна ту едната, ту другата и попита Габи: