— Какво искаш да кажеш?
— Няма значение — побърза да отвърне Чироко. — Едва ли е така, а дори да е вярно, те не преследват никой от вас двамата.
Робин допусна, че Габи и Чироко се съмняват дали атаката няма нещо общо със скорошната визита при Феба. Вероятно Феба има известно влияние върху бръмчащите бомби и може като нищо да ги е насъскала срещу Магьосницата.
— Другата възможност е да тръгнем през планините — обобщи Чироко. — Те ще ни защитят донякъде от бръмчащите бомби, въпреки че пак трябва да сме нащрек. Аз предлагам да слезем към Еуфоничната верига тук. — Тя коленичи още веднъж, за да трасира пътя, докато обяснява. — Оттук до хълмовете отсечката е кратка, не повече от двайсет километра. От края на Еуфоничните планини до южните склонове на Кралската синя лента са близо трийсет километра. За колко време ще да ги изминем, Кларинет?
Титанидата се замисли.
— Заради Габи една от нас ще се движи по-бавно. За да ни поязди и трите, по време на пътуването ще направим две смени. Бихме могли да вземем разстоянието за един рот, ако се движим с равен ход. По вероятно е за втория преход да ни трябват два, два и половина рота, защото ще сме уморени.
— Добре. Откъдето и да го вземеш, този преход ще ни забави.
— Може би съм пропуснала нещо — каза Робин. — Да не би да имаме уговорена среща?
Чироко се усмихна.
— Хвана ме натясно. По-добре в безопасност, отколкото да бързаме. Аз самата не съм сигурна. Мисля, че можем да се отправим право към централния кабел и ако срещнем дотогава бръмчащи бомби, да решим дали отново да се придържаме към магистралата. Но бих искала да чуя вашето мнение. — И тя изгледа всички, един по един.
До този момент Робин не бе разбрала, че Чироко е поела водачеството. Начинът беше странен — да иска съвет от останалите шестима преди да вземе решение — но фактът си беше факт, преди седмица въпросите щеше да задава Габи. Погледна към нея, но не откри негодувание. Всъщност Габи изглеждаше щастлива, за разлика от дните след смъртта на Псалтерий.
Решено бе да следват планинския път, защото той изглежда бе предпочитан от Магьосницата. Яхнаха Титанидите, Габи седна зад Чироко и отново поеха под притъмняващите от запад небеса.
29. През пясъците
Облаците надвиснаха над главите им още докато Титанидите почиваха след дългия бяг през дюните между Траяна и полите на Еуфоничните планини. Чироко погледна Кларинет, който се консултира с часовника си.
— Вторият децирот на осемдесет и седмия — отвърна й той.
— Точно навреме.
За момент Крис не разбра.
— Искаш да кажеш, че ти…
Чироко сви рамене.
— Не аз правя облаците. Но ги поръчвам. Помолих докато бяхме още в каньона. Гея отвърна, че ще ми осигури заоблачаване, но не и дъжд. Не може да се иска всичко.
— Не разбирам за какво са ти облаците. — Или как така може да се повикат, добави на ум Крис.
— Защото не съм ви разказала още за пясъчните духове. Кларинет, готови ли сте вече за тръгване? — Когато Титанидата кимна, Чироко се изправи и отърси пясъка от краката си. — Хайде да се качваме и по пътя ще ви разкажа.
— Пясъчните духове са същества на силициева основа. Наричаме ги така, защото живеят под пясъка и са полупрозрачни. Би било дяволски трудно да се борим с тях, ако живееха в нощен район, но на Тетида се виждат достатъчно добре. Научното им наименование е нещо от рода на Hydrophobicus gaeani. За окончанията не гарантирам. Но това име ги описва доста добре. Разумни са и имат приятния нрав на бясно куче. На два пъти съм разговаряла с тях, при грижливо подбрани условия. Толкова ксенофобски са настроени, че думата „фанатизъм“ е абсолютно неадекватна — те са расисти на ента степен. За тях съществуват само расата на духовете и Гея. Всичко останало е или храна, или врагове. Ще се забавят преди да ви убият само ако не са сигурни кои сте, но по-вероятно е първо да ви пречукат, а после да му мислят.
— Извънредно лоши същества — потвърди сериозно Валия.
Сега и трите Титаниди яздеха редом, за да разкаже Чироко за духовете на Крис и Робин. Крис не бе убеден в предимствата на подобна стратегия и продължаваше нервно да оглежда небето. Еуфоничните планини бяха по-нагънати от дюните, които бяха прекосили току-що, но и това не беше достатъчно. Би се чувствал по-добре в каньони, чиято ширина бе достатъчна да се движат само в индийска нишка. Хълмовете отпред бяха по-високи, понякога се извисяваха подобно на скалисти плата със стръмни склонове. Разбира е, колкото по-хълмиста е областта, толкова по-бавно ще се движат и следователно толкова по-дълго ще останат в страната на пясъчните духове.
И като капак на всичко, още повече се боеше от бръмчащите бомби. Може би, щом видеше духовете, щеше да промени мнението си.