— Време е да се сменим — каза Обой. — Валия, дай ми Габи. Робин, мини малко напред.
Робин се подчини, съзнавайки, че ще бъде притисната като в сандвич между Обой и Габи и нямаше нищо против, макар че трудно би си го признала. Зловещите духове я плашеха много повече от всичко срещано досега на Гея.
— Само за секунда — каза Габи. И пренебрегна собствената си заповед, като се извърна и запрати един балон към приближаващата се група духове. Усетиха го още от петдесетина метра. Някои се гмурнаха по-дълбоко, за да избягнат отровната област, а други съвсем изчезнаха.
— Хубаво ги подреди — със задоволство отбеляза Габи и се настани се зад Робин. — Тези, дето изчезнаха, са се заровили по-надълбоко, което доста намалява скоростта им. Могат да се движат с максимална бързина само близо до повърхността, където пясъкът е по-рохкав. — Робин отново се обърна назад и видя, че разпръсналите се встрани отново подновяват преследването, като се движат зад челните групи.
— Какво ще кажете, приятели? — обърна се Чироко към Титанидите. — Ще удържите ли на темпото, докато стигнем до кабела?
— Не би трябвало да има проблеми — увери я Кларинет.
— Тогава всичко е наред. Не е зле на няколко минути да хвърляш по една бомба напред, Роки. Срещу евентуални засади.
— Ще го правя. Робин, Крис, стига сте гледали надолу!
Робин се насили да погледне небето, все още болезнено ясно и за щастие без бръмчащи бомби. Това се оказа едно от най-трудните неща, които бе правила през живота си. Би било още по-страшно, ако собствените й крака докосваха нагорещеното пясъчно море. Подобно на шофьор, седнал на съседната седалка и търсещ въображаема спирачка, тя усети, че повдига краката си, за да накара Обой да стъпва по-внимателно.
Групата бе прекосила една дюна и вече се спускаше от другата страна, когато Чироко извика предупредително.
— Вдясно! Задръж!
Робин обви с ръце торса на Обой, щом Титанидата заби копита в пясъка, накланяйки се почти на четиридесет и пет градуса при обръщането си. Ездата определено бе станала по-неравномерна, тъй като Обой започваше да се уморява. Робин забеляза някакво раздвижване в подножието на дюната, видя няколко от издайническите следи, които духовете оставяха след внезапното избухване на балона в близост до тях. Струя вода изникна зад гърба й, метна се наляво и със съскане се загуби в пясъка. Изригна пясъчен фонтан. За миг един призрачен израстък се сгърчи във въздуха. Там, където водата го докосна, нещото засъска и изхвърли стъклени отломки, които бавно се въртяха при слабото притегляне. Робин освободи едната си ръка и хвана приклада на водния си пистолет с другата, надничайки зад широкия гръб на Обой. Натисна спусъка и обля една уж безопасна област от пустинята.
— Пести водата — предупреди я Габи. Робин бързо кимна, ужасена, че пистолетът трепери в ръката й. Надяваше се Габи да не го е забелязала. Гласът й, спокоен и овладян, бе накарал Робин да се почувства като хлапе.
Титанидите направиха широк кръг около гнездото на духовете, открито от Чироко — сега отново се бяха насочили към кабела на Тетида. Робин си спомни, че трябва да гледа към небето, не видя нищо и отново сведе поглед към пясъците, после още веднъж си наложи да вдигне глава. Струваше й се, че това продължава вече час, а основата на кабела все не се приближаваше. Накрая запита Габи от колко време препускат.
— Около десет минути — отвърна тя и пак погледна назад. Когато отново се обърна лицето й беше смръщено. На билото на една дюна, пет-шестстотин метра по-назад, Робин май зърна следа от дух, успоредна на отпечатъците от копитата на Титанидите.
— Все още са там отзад, Роки.
Магьосницата се огледа, намръщи се и сви рамене.
— Е, и? Не могат да ни хванат, ако продължаваме с това темпо.
— Зная. Но и те би трябвало да го знаят. Защо тогава упорито ни преследват?
Чироко отново сви вежди, а това никак не се хареса на Робин. Внезапно Габи съобщи, че вече не вижда преследвачите. Въпреки че Титанидите бяха изморени, решиха да не забавят скоростта, докато не достигнат до кабела.
Обой изкачи върха на последната гигантска дюна преди кабела. Пред очите на Робин се простираше полегата равнина. Прецени, че разстоянието до мамещия мрак сред нишките на кабела е около километър.
— Бръмчаща бомба отдясно — извика Крис. — Не залягайте! Още е далече. — Робин я съзря да завива от източната страна на кабела, на около километър височина.
— Залягайте върху дюната — нареди Чироко. — Май още не ни е забелязала.
Обой коленичи и за секунди седмината се бяха изтегнали зад дюната.
Всички, с изключение на Робин.