— Лягай, глупачка такава! Какво ти става?
Тя стоеше на колене, приведена напред, дланите й почти докосваха пясъка.
Не можеше да ги накара да се раздвижат. Пясъкът сякаш се гърчеше пред погледа й. Не можеше да си наложи да се пресегне към отвратителната му топлина, нито да притисне към него утробата си в очакване на духовете.
Изпищя, когато върху й се стовари някаква огромна тежест. Продължи да пищи, усещайки допира на пясъка, и в следващия миг заповръща.
— Това е добре — каза Обой и позволи на Робин да извърне глава. — Не се бях сетила. Всичката тая влага ще ги държи настрана.
Влага, влага… В съзнанието на Робин отекваше единствено тази дума. Пясъкът бе влажен. Влагата щеше да държи настрана тези чудовища. Потене, плач, плюене, повръщане… внезапно всички те се оказват много полезни неща. Тя се притисна към пясъка и си каза колко приятно влажен е той.
— Какво й става? Да не би да има пристъп? — извика Чироко.
— Така ми се струва — отвърна Обой. — Ще се погрижа за нея.
— Просто я дръж легнала. Онази горе може още да не ни е видяла.
Робин чу звука от бръмчащата бомба високо и надалеч. Извърна достатъчно глава, за да я види как се появява зад билото на дюната, все още доста встрани. Внезапно бръмчащата бомба се превъртя, проблесна с ужасяващото си крило и се насочи към тях.
— Спокойно. Никой да не става — нареди Чироко. — Посоката й не е подходяща, за да ни нарани.
Наблюдаваха бръмчащата бомба с нарастващо подозрение, докато не стана ясно, че съществото няма намерение да ги връхлита. Кръжеше над тях на височина пет-шестстотин метра, като се движеше много по-бавно от последния път, доколкото можеше да си спомни Робин.
— Това изглежда доста странно — отбеляза Габи, която се осмели да се привдигне.
— Не й обръщай внимание — обади се Чироко, като оглеждаше небето. — Ще се върне отново. Габи, ти следи за други, а останалите да започват да копаят. Трябва ми широк трап с дълбочина два, а в най-лошия случай и един метър. Няма да е лесно в този сух пясък. Преди първата копка пръснете малко вода наоколо. О, а ако на някой му се пикае, макар и малко, да започва без да се срамува. Безполезно е да задържате течности. — Чироко млъкна, щом видя изражението на Робин, и разбра, че състоянието на панталоните й съвсем не е постигнато съзнателно.
Робин се беше омазала. Благодареше на Великата майка, че наблизо няма никоя от сестрите й, но това бе слабо успокоение. Другите шест вече бяха станали нейни сестри — сега, по време на пътуването, а може би и по-рано.
Но нещата не бяха толкова зле, че да не могат да се влошат още повече. Робин осъзна истината в този принцип, когато се опита да се помръдне и откри, че не може. Думите на Обой, очевидно подхвърлени, за да спасят престижа на Робин, се оказаха истина — тя беше се парализирала.
За момент си помисли, че наистина губи разсъдъка си. Беше се проснала безчувствена, с лице към земята, върху омразните пясъци на Тетида, от които толкова се боеше, че навярно бе изложила на опасност цялата група с неспособността си да ги докосне. Но вместо безумие, тя бе споходена от фаталистично равнодушие. Извън съзнанието си, потънала в странно спокойствие, тя долавяше звуците на трескава активност, които не разбираше. Вече не беше важно дали някой дух ще се появи под нея, за да я разкъса. В устата си усещаше вкуса на бълвоч, примесен с песъчинки. По носа й се стичаше вадичка пот. Виждаше само няколко метра пясък и собствените си ръце, прострени отгоре му. Слушаше.
Чироко: „Тъй като не могат да се доближат достатъчно, ще използват дистанционно оръжие. Навремето мятаха камъни, но от десет години използват нещо като копиехвъргачка или лък със стрели.“
Крис: „Звучи ми зле. Не можем да намерим сигурно прикритие в този пясък.“
Чироко: „И добре, и зле. Имаше и ужасни попадения с тези камъни. Те са… е, не си ги виждал, а е трудно се опишат, но ги биваше в замерването. Но по принцип са си страхливи, а за да хвърлят камъни, трябва доста да се приближат. Когато използват стрели, могат да стоят и по-далеч.“
Обой: „Кажи ни лошата новина, Роки.“
Чироко: „Вече я казах. Добрата новина е, че не са съвсем точни със стрелите. Не умеят да ги насочват. Но ще стоят наоколо и ще стрелят наслуки.“
Габи: „Те си решават проблема, като изстрелват много стрели.“
Обой: „Знаех си, че ще има нещо.“
Недалеч от тях проехтя познатият накъсан рев на бръмчащата бомба.
Габи: „Все още твърдя, че това същество е някак странно. Сякаш има подутина на гърба си.“
Обой: „Аз също я виждам.“
Чироко: „Очите ви са по-силни от моите.“
Известно време се чуваше само дишането им и понякога шум от пълзене по пясъка. Изведнъж Робин усети нечие докосване до крака си. След това Кларинет извика предупредително. Нещо падна на пясъка така, че Робин успя да го види. Втренчена в нокътя на палеца си, сега тя вдигна очи и се взря в предмета.Тънка стъклена стрела с дължина половин метър. Единият й край бе заострен, а другият се криеше в пясъка.