— Някой улучен ли е? — това бе гласът на Чироко. Чуха се няколко отрицателни отговора. — Изстреляха ги наслуки зад тази дюна. Скоро ще им се прииска да надникнат зад дюната и ще станат малко по-прецизни. Пригответе прашките.
Малко по-късно Робин дочу звука от пуснатите в действие бойни средства на Титанидите.
Крис: „Мисля, че го улучи, Валия. О-хо-о! Тези бяха по-близо.“
Чироко: „По дяволите, погледнете Робин. Не можем ли да направим нещо? Сигурно страда ужасно.“
Робин бе чула свистенето на посипалите се отгоре им стрели, усети и няколко капки влага в краката си. Това нямаше значение. Нещо се плъзна по пясъка, една ръка хвана стрелата, в която Робин се беше вторачила, извади я и я захвърли настрана. Лицето на Габи се появи на сантиметри от нейното.
— Как се справяш, хлапе? — Тя хвана ръката й, стисна я, после плесна Робин по бузата. — Щеше ли да ти олекне, ако можеше по-добре да виждаш? Не се сещам за някакъв начин да те предпазя, иначе бих го използвала, за да защитя всички нас.
— Не — отвърна Робин някъде отдалече.
— Иска ми се… по дяволите. — Габи удари с юмрук в пясъка. — Чувствам се безпомощна. Не мога да си представя как се чувстваш. — Когато Робин не отвърна, тя отново се наведе над нея.
— Слушай, имаш ли нещо против да взема пистолета ти?
— Нямам.
— Остана ли ти някоя от онези ракети? С експлозив на върха?
— Три парчета.
— Ще ми свършат работа. Ще целя бръмчащата бомба, ако се спусне достатъчно ниско. Ти просто стой и не мисли за нищо. Съвсем скоро ще се втурнем към кабела.
— Добре съм — отвърна Робин, но Габи вече си беше отишла.
— Ще те взема — каза Обой някъде отзад. Усети ръката на Титанидата да я обгръща и леко да докосва мократа й буза. — Не спирай сълзите си, малката. Не само, че е добре за почвата, но и всяка капка ни предпазва.
31. Блясъкът на светкавицата
— Колко умни са тези същества? — запита Крис, загледан в самотната бръмчаща бомба, която пикираше, за да започне нов кръг над главите им.
Габи я погледна намръщено.
— Не е видял добро онзи, който е подценил интелигентността на нещо, срещнато на Гея. Добро емпирично правило е да приемеш, че то е интелигентно поне колкото теб и е поне два пъти по-подло.
— Тогава какво прави онази там горе?
Габи потупа кобура на взетото назаем оръжие.
— Може би вече е чула за свалената от Робин бръмчаща бомба. — Още веднъж погледна към небето и поклати глава. — Но едва ли това е единствената причина. Не ми харесва тази работа. Хич не ми харесва — каза тя и изгледа Чироко.
— Е, права си. На мен също не ми харесва.
Крис гледаше ту Габи, ту Чироко, но никоя от тях не каза нищо повече.
Бръмчащата бомба все така кръжеше над тях. Сякаш чакаше нещо, но какво? Стрелите на духовете периодично валяха на залпове от по три-четири дузини. Изстреляни почти право нагоре, щом достигнеха земята, те вече бяха загубили смъртоносната си скорост. Една улучи Кларинет в задния крак. Беше проникнала на пет-шест сантиметра в мускула: болезнено, но можеше лесно да се извади, тъй като върхът не бе назъбен. Залповете като че бяха предназначени да ги задържат на мястото, където се бяха окопали. Крис бе чел някъде, че по време на война подобна тактика е била нещо обичайно
Но ако духовете искаха да ги задържат тук, вероятно имаха някаква причина. Или готвеха изненада, или очакваха подкрепление. И в двата случая според Крис най-логично бе да предприемат бърз преход до кабела. Сигурно биха постъпили точно така, ако не беше заплашителното присъствие на бръмчащата бомба високо над главите им.
— Мислиш ли, че духовете и бомбата координират действията си? — попита той.
Габи го изгледа, но не отговори веднага.
— Съмнявам се — каза накрая тя. — Доколкото зная, духовете никога не са сътрудничили с когото и да било, освен с духове, и то неуспешно. — Но когато отново извърна поглед към небето, май се замисли. Погали дръжката на пистолета и го насочи към далечната мишена, която се рееше над тях, прикотквайки я с тих, мамещ шепот.
— Стрелите секнаха — отбеляза Валия.
Крис го бе осъзнал преди минути, но си мълчеше от суеверен страх да не би стрелбата да започне отново. Беше истина: в продължение на половин час, откакто бяха изкопали своята обща лисича дупка, стрелите пристигаха на интервал от минута-две, а сега ги нямаше.