— Може да съм песимист — отвърна Габи, — но не бих казала, че и това ми харесва.
— Вероятно са си отишли — осмели се да предположи Кларинет.
— Тогава ще стана трамвай.
Крис не можеше да се сдържа повече. Нямаше смисъл да си повтаря, че Габи и Чироко са далеч по-възрастни, по-умни и с по-голям опит в тези неща.
— Мисля, че трябва да побегнем към кабела — каза той. — Кларинет вече е ранен. Ако чакаме да започнат отново стрелбата, ще стане много по-лошо. — Изчака, но макар всички погледи да бяха отправени към него, никой не каза нищо. Той продължи. — Това е само предчувствие, но ми се струва, че бръмчащата бомба очаква нещо. Може би подкрепление.
Очакваше Магьосницата да обори това предположение. То се основаваше единствено на факта, че бръмчащите бомби веднъж вече бяха действали организирано при атаката, по време на която бе убит Псалтерий.
За негова изненада Чироко и Габи се спогледаха разтревожено. Разбра, че отвъд границите на познатото дори за самата Магьосница бе непосилно да разбере какво би хвърлила срещу тях Гея. Имаше толкова възможности. И дори нещата, които минаваха за познати, можеха да се променят за една нощ, защото Гея създава нови същества и сменя правилата, на които се подчиняват старите.
— Това го казва човек, който е голям късметлия — отбеляза Габи.
— Зная, зная. Не отричам това усещане. Аз самата нямам представа какво да предприемем. Но може би онова изчадие горе очаква точно това от нас. Независимо колко бързо се движим, то ще има време поне за една атака, а теренът пред нас е гладък като тепсия.
— Не мисля, че ще намаля много скоростта си — каза Кларинет.
— Аз ще се погрижа за Робин — допълни Обой.
— По дяволите, точно вие, Титанидите, сте най-застрашени там! — извика Чироко. — Мисля, че аз за секунди мога да се окопая в пясъка, но когато вие легнете, задниците ви стърчат на метър и половина.
— И все пак си струва да опитаме — вметна Кларинет. — Не ми се лежи тук, за да се превърна в игленик.
Крис вече смяташе, че няма да стигнат до никакво решение. Изправена пред два неразумни изхода, Чироко внезапно бе загубила увереността си, придобита по време на пътуването. Изглежда лидерството под каквато и да било форма — като изключим налагането на морални принципи — не беше силната й страна. Габи се нуждаеше от време, за да се настрои за тази роля, която по принцип не обичаше. Робин бе парализирана, а Титанидите никога не бяха показвали склонност да оспорват заповедите, издавани първо от Габи, а след това от Чироко.
Що се отнася до Крис, той никога не бе заставал в детството си начело на спортен отбор, нито пък бе решавал къде да ходят с приятелите му и какво да правят. Вече като възрастен, никой не му бе предлагал да поеме каквото и да било водачество. Но сега у него се надигаше желанието да поеме контрола. Струваше му се, че ако останалите продължат да се колебаят, може би ще се окаже, че е дошъл неговият час.
И тогава, внезапно, всичко се промени. Оглуши ги експлозия, като че мълния бе ударила на десетина метра от тях, последвана от глухия, отдалечаващ се тътнеж на бръмчащата бомба.
Рефлекторно всички се изравниха със земята. Когато Крис се осмели да погледне, видя тихо да се приближат още три бръмчащи бомби, плъзгащи се над върховете на дюните, трептящи и нереални сред маранята. Притиснал буза до пясъка, продължи да следи как нарастват и от точки, разделени от линии, се превръщат в лакоми усти и огромни криле. Върху крилете личаха малки изпъкналости, така че, гледани отпред, приличаха на вкочанени черни прилепи.
Минаха на петдесетина метра над главите им. Крис видя нещо да се откъсва от едната от тях. Цилиндричен обект, който с клатушкане изчезна зад дюната от лявата им страна. Оттам избликна огнен фонтан и Крис усети топлината му върху бузата си.
— Бомбардират ни! — изкрещя Чироко. Беше се надигнала. Габи се опита да я притисне към земята, но тя сочеше към трета ескадрила бръмчащи бомби, появила се от североизток. Бяха прекалено високо, за да атакуват успешно, но точно преди да достигнат над тях, леко се вдигнаха, като разкриха белите си кореми и плътно прибраните крака, които използваха за приземяване, и пуснаха смъртоносните си яйца. Кларинет помогна на Габи да притисне Чироко към земята точно в мига, в който експлозията засипа с пясък проснатите им тела.
— Прав беше! — викна Габи през рамо, скачайки на крака, но от това на Крис не му стана по-леко. Той се озърна за Валия, но преди да разбере какво става, нещо го вдигна във въздуха.
— Към кабела! — викаше Валия. Крис едва не изпусна водния си пистолет, когато тя се втурна се напред, понесла го на гърба си. Хвърли поглед през рамо и видя от дюната зад тях да се спуска огнена река, а от нея да изплуват всички духове на ада.