Бяха стотици, обвити в пламъци. Представляваха безформени купчини от пипала, объркани кълбетаа, които не приличаха на нищо, познато на Крис. Имаха размерите на големи кучета. Разбягваха се като раци, точно толкова бързо, всички вкупом, един през друг. Бяха прозрачни като пламъците и обвити в тях, се превръщаха във вихри бушуваща светлина, която не хвърляше сенки. Ушите на Крис заглъхнаха от свръхзвуковия писък и свистене, като от изстиващ нажежен до червено метал.
— Това си беше истинска бомбардировка — извика Габи, която изневиделица се появи вдясно, яхнала Обой. Титанидата бе взела Робин на ръце. — Трудно е да се повярва, че бръмчащите бомби си сътрудничат с духовете.
— Въпреки това не бих казал, че са на наша страна — отвърна Крис.
— Нито пък аз. Имаш ли идея какво да правим сега? — Габи посочи към небето, където Крис видя две ескадрили от по три бръмчащи бомби, които кръжаха и се подготвяха за друга атака.
— Предложила да продължим да тичаме — отвърна Валия преди Крис да измисли нещо. — Според мен още не ги бива да хвърлят бомби. Имаха две възможности, при които ние бяхме безпомощни, а пропуснаха и двете.
Кларинет и Магьосницата бяха настигнали другите две Титаниди и сега галопираха редом с тях.
— Добре. Но те могат да променят тактиката. Ако ви се стори, че се снижават, лягайте веднага. А ако ще тичаме, не бягайте по права линия. И малко ускорете крачката. Наличието на повече мишени ще ги обърка.
Титанидите веднага се подчиниха на заповедите. Валия хукна в зиг-заг към кабела по начин, доста по-различен от обикновения й плавен и лек галоп. Крис трябваше да се държи здраво, за да остане на гърба й. Когато бръмчащите бомби се престроиха за нова атака, тя удвои усилията си, изхвърляйки фонтани от пясък на завоите.
— Все още летят високо — съобщи й Крис.
— Добре. Аз продължавам…
— Завий срещу тях! — извика той. Валия веднага се подчини, а Крис се притисна към гърба й. Над главата му изсвистяха три бомби и избухнаха на петдесетина метра от тях. Крис разбра, че е бил прав. Най-близката експлозия можеше да ги залее с пламъци. Ушите му пищяха, но основната мощ на бомбите явно отиваше за възпламеняване, а не за детонация.
— Това е напалм — извика Чироко, когато за момент Кларинет и Валия се доближиха при хаотичното си движение. — Ако ви облее, прилепва към тялото и изгаря.
Крис нямаше желание да го опитва, независимо дали полепваше или не. Понечи да го каже и в този миг Валия изпищя, и залитна.
Изхвърлен напред към гърба й, той удари брадичката си и си прехапа езика. Изправи се, изплю кръв и хвърли поглед през рамо. Около левия крак на Валия се бяха увили стъклени израстъци. Изглеждаха твърде ефемерни, за да имат силата, с която разкъсваха месата и я дърпаха надолу. Въпреки това го правеха. Коленете й вече бяха зарити в пясъците.
Без да усеща ръцете си, Крис се прицели и изстреля струя вода към духа. Онова пусна Валия, върна се половин метър и затрепера. Крис си помисли, че умира.
— Водата не го наранява! — извика Валия и стреля с прашката си по съществото. Два израстъка се откъснаха и се загърчиха преди да замрат в пясъка. — Тя се плъзга по него!.
Макар и наранено, съществото отново се устреми към Валия. Приличаше на кълбо от стъклени змии. Някъде близо до центъра, но не в точно определена точка, се намираше голям розов кристал, който вероятно представляваше око. Приличаше повече на безгръбначна морска химера, отколкото на сухоземно същество, въпреки че притежаваше гъвкавата сила на камшик.
Валия се изправи на задни крака, а Крис вкопчи пръсти в косите й. Тя като че не го усещаше. Скочи върху съществото с предните си копита, изправи се и отново го стъпка, после скочи върху мърдащите остатъци и ги срита толкова силно със задните си крака, че парчетата все още се въртяха във въздуха, когато тя отново се втурна напред.
Крис вдигна поглед и видя изпълненото с бръмчащи бомби небе.
Всъщност бяха не повече от двайсет или трийсет, но дори една бе достатъчна.
Когато отново дойде в съзнание, Валия бе коленичила до него и го разтърсваше за раменете. Ушите му бучаха. Забеляза, че косата на Валия бе обгорена от едната страна, а лявата ръка и лявата половина на лицето й кървяха. Жълтата й кожа не се виждаше под полепналия върху нея пясък.
— Не кървиш много лошо — каза тя и това го накара да сведе поглед към разкъсаните си дрехи и червенината отдолу. Панталоните му бяха раздрани и Крис бързо откъсна парчето. — Разбираш ли ме? Чуваш ли ме?