Крис кимна, въпреки че беше съвсем замаян. Валия отново го вдигна и той затърси с крака стремената, опитвайки се да се закрепи на гърба й. Когато се намести, тръгнаха отново.
Намираха се само на стотина метра от първата нишка на кабела. Точно преди да пристигнат, Крис усети лека промяна в звука от копитата на Валия. Вместо глухия тропот в дълбокия пясък сега се чуваше звънко „чат-чат“ като по твърда скала. Скоро стигнаха толкова близо, че можеха да докоснат масивната нишка. Валия започна да обикаля оглеждайки огромната празнота на пустинята. Нямаше и следа от Чироко и Кларинет, Габи, Обой или Робин. Въпреки че се чуваше далечен рев на реактивни двигатели, по небето не се виждаха бръмчащи бомби.
— Ето там — каза Валия. — На изток.
В пясъка се забелязваше някакво вълнение. Множество духове образуваха жив облак над нещо, което лежеше неподвижно.
— Това е Обой — тихо рече Валия.
— Не. Не може да бъде.
— Но е така. А ето там, вдясно от останалите… Боя се, че това е нашата приятелка Робин.
Дребната фигурка се бе появила зад една от нишките на кабела. Намираше се на триста-четиристотин метра от тях двамата. Крис я видя да спира близо до касапницата. Клекна и закри с длани устата си, после се изправи и Крис беше сигурен, че знае какво се готви да стори.
— Робин! Робин, недей! — изкрещя той. Видя я да спира и да се оглежда.
— Много е късно! — викна Валия. — Вече е мъртва. Ела при нас. — След това се обърна към Крис. — Отивам да я прибера.
Той стисна здраво китката й.
— Недей. Почакай я тук. — Прозвуча отвратително негероично, но не можа да се сдържи. Продължаваше да вижда израстъците на духа, които дърпат Валия към пясъка. Погледна към краката й и въздъхна.
— Това…
— Не е толкова зле, колкото изглежда — успокои го Валия. — Раните не са толкова дълбоки. Повечето.
Изглеждаше ужасно. Левият й крак бе покрит със засъхваща кръв и поне един от дълбоките прорези беше откъснал парчета кожа. Крис отмести безпомощен поглед към Робин, която тичаше към тях. Не бягаше равномерно, ръцете и краката й се мятаха насам-натам. Крис изтича да я пресрещне и се върна, като я подкрепяше под мишница. Робин се срина на скалата, останала без дъх, неспособна да пророни нито дума, но обгърнала камъка като стар приятел. Крис я обърна и я хвана за ръката. За тази без кутрето.
— Ние бяхме тук — успя накрая да промълви Робин. — Тук… под кабела. Тогава Габи видя бръмчащата бомба и… тя се снижаваше. Първата бомба. И я свали! А от бомбата падна нещо с парашут… и тръгна след нея. Водата не ги убива! Появиха се точно пред нас и… и…
— Зная — вметна Крис. — Аз също видях.
— И тогава Обой се върна за търси Габи, и… не ме взе със себе си. Не можех да помръдна! Но успях да се раздвижа, станах и тръгнах… след нея. Беше ето там, и тогава ти ме повика… и Габи е някъде навън. Трябва да я намеря, ние…
— Чироко и Кларинет също ги няма — каза Крис. — Но може да са някъде под кабела. Вие трябва да сте пристигнали доста по на запад от нас. Чироко може да е в другата посока. Ние… Валия, колко дълго бях в безсъзнание?
Валия се намръщи.
— И ние бяхме под кабела — каза тя. — Изглеждаше съвсем безопасно. Видяхме Габи да тича сама и тръгнахме да й помогнем — тогава едва не ни улучиха. Аз самата за кратко бях в безсъзнание.
— Нямам спомен.
— Вероятно са минали четири или пет децирота… може би половин час от началото на бомбардировката.
— Значи Чироко е имала време да се добере до кабела. Да претърсим първо около външните нишки. — Но не добави, че е сигурен, че никой, останал навън сред пясъците, няма как да е оцелял.
Опитваха да бързат, въпреки че не им се искаше да напуснат така трудно достигнатото убежище. Отделиха известно време за да се погрижат за раните си. Робин бе най-леко наранена, а Крис се нуждаеше от една-две превръзки. Повече време им отне Валия. Когато разкъсаният крак бе превързан, тя като че не изпитваше особено желание да го натоварва.
— Какво да правим? — попита Крис. — Някой от тях сега може да е от другата страна на тази нишка и да оглежда внимателно пясъците, за да ни открие.
— Да се разделим — предложи Робин. — Те ще са някъде около ръба. Ще търсим и в двете посоки.
Крис прехапа устни.
— Не зная. Във всички филми, които съм гледал, разделянето винаги е предвещавало голямо нещастие.
— Ти градиш тактиката си на филми?
— Какво друго ми остава? А ти ще предложиш ли нещо по-добро?
— Едва ли — призна си Робин. — Тренирали сме различни видове нападения, но не зная кои биха свършили работа тук.
— Не се разделяйте — твърдо каза Валия. — Това ви прави уязвими.