Не но им остана време да вземат решение. Робин, която оглеждаше пустинята, видя Габи да се появява на върха на дюната. Тя тичаше с леките скокове, характерни за ниската гравитация, които вече не изглеждаха толкова странни на Крис. Личеше, че е уморена. Леко се бе привела, сякаш нещо й тежеше.
Постепенно скъси разстоянието. Все още на половин километър от тях, махна с ръка и изкрещя, но никой не разбра какво.
А и Габи не чу истеричните викове, с които се опитваха да я предупредят за опасността, която я преследваше в гръб.
Първа се втурна Валия. Крис я последва, но Титанидата бързо се откъсна напред. Все още я деляха триста метра от Габи, когато бръмчащата бомба вирна нос и изхвърли смъртоносния си товар. Докато краката му потъваха в пясъка, Крис, забравил какво може да се крие отдолу, гледаше как нещото се премята във въздуха. То падна точно пред Габи и тя вдигна ръце, когато на пътя й се издигна стена от огън.
Премина я за миг. Почти летеше.
Цялата обгърната в пламъци.
Видя я как размахва горящи ръце, дочу стенанията й. Тя вече не знаеше накъде отива. Валия се опита да я хване, но не успя. Крис не се поколеба. Усети мириса на изгоряла коса и опърлено месо, когато я удари с рамото и я просна на земята. Валия се опитваше да я задържи, докато тя се тръшкаше и крещеше, а Крис хвърляше върху й пясък, който гребеше с две шепи. Търкаляха я и я засипваха с пясък, като нехаеха за болката в собствените си опърлени ръце.
— Ще я задушим! — запротестира Крис, когато Валия легна с цялата си тежест върху Габи.
— Трябва да загасим огъня — отвърна Титанидата.
Когато Габи престана да се бори, Валия я прегърна и дръпна Крис, като едва не извади ръката му от рамото. Той се метна на гърба й, а Валия полетя към кабела, като държеше Габи — мъртва или в безсъзнание — в ръцете си. Съвсем близо до кабела, откъдето бяха наблюдавали началото на драмата, настигнаха Робин, която вече се връщаше назад. Крис я хвана за ръката и я изтегли зад гърба си. Валия не забави крачка докато не стъпи на твърда скала.
Вече се канеше да остави Габи на земята, когато хвърли поглед назад и видя връхлитащата бръмчаща бомба. Тя се бе насочила с висока скорост към кабела, като при този си курс щеше да стовари огнения си товар точно на мястото, където се намираше Валия. Когато вдигна носа си, а двигателят й изрева с пълна сила, за да успее да се издигне достатъчно бързо, Валия се втурна в сумрачния лабиринт между нишките на кабела.
Зад гърба им проехтя експлозия. Не стана ясно дали тя известява за гибелта на бръмчащата бомба. Валия не забави крачка. Тичаше навътре в гората от нишки и се спря едва когато здрачът премина в мрак.
— Продължават да идват — каза Крис. Никога не се бе чувствал тъй безпомощен. Зад тях, на фона на едва виждащите се зад нишките късове небе, връхлитаха издутите сенки на бръмчащите бомби. Изброи пет, но знаеше, че са повече. Едната се наклони надясно, после наляво, за да си проправи път през нишките със самоубийствена скорост. Далеч зад гърба им проехтя експлозия, после друга — по-близка, и съществото изрева над главите им. Отново просветна в мрака синкавият пламък от двигателя му.
Отпред избухна чудовищна експлозия и обля вътрешността на кабела в оранжева светлина. Сенките на нишките затанцуваха в унисон с невидимите пламъци, сетне за миг Крис видя да пада разкъсаното тяло на бръмчащата бомба. Валия не спираше да тича.
В гръб се появи второ същество и чуха как трето се блъсна в кабела от ляво. Горящ напалм потече по нишката и пръсна на стотина метра от тях, подобно на восък от свещ. Пред тях избухваха още бомби.
Сътресението срина огромни камъни и масивни късове от стесняващите се процепи между неоплетените нишки високо над главите им. Заоблен каменен блок, по-голям от Валия, се разби сред град от искри на двайсетина метра пред тях. Валия го заобиколи, а над главите им прокънтя ударът на друг нападател, последван след малко от още два, накъсани от по-слабите взривове от падащите бомби.
Валия продължи в галоп докато не видя каменната сграда, която маркираше входа към регионалния мозък на Тетида. Тогава спря — не желаеше да влезе вътре. Само заплахата на бръмчащите бомби я бе довела толкова близо до място, обикновено избягвано от нейния род.
— Трябва да влезем — насърчи я Крис. — Всичко наоколо се разпада. Някое от тези същества ще ни докопа, ако преди това не ни смаже падаща скала.
— Да, но…
— Валия, прави каквото ти заповядвам! Аз, Късметлията, ти го казвам. Нима смяташ, че ще те карам да правиш нещо, в което не съм сигурен?
Валия се поколеба още миг, после изтрополи през прага по каменния под до началото на петкилометровото стълбище.