Кларинет се наведе и заоглежда земята на светлината на газеника.
— Трудно е да се каже. Има вероятност да са влезли в сградата преди тя да се срути.
Чироко дишаше тежко. Тя взе лампата от Кларинет и се повъртя около купчината камъни. После предпазливо изкачи няколко крачки, но се отказа заради счупената си ръка и чувството на замаяност. Отново слезе долу. Седна и закри лице, после въздъхна, изправи се и се зае да отмества по-дребните камъни и да ги хвърля в тъмнината.
— Какво правиш? — запита Кларинет след няколко минути.
— Копая.
Кларинет я наблюдаваше. Имаше ситнежи с размерите на юмрук и камъни-великани, които вероятнобиха отместили само с общи усилия. Но основната част от купчината, канарите, които образуваха грамадата, бяха подходящ материал за строителство на египетски пирамиди. Накрая той се приближи до Чирока и я докосна по ръката. Тя се отскубна.
— Роки, безсмислено е. Не можеш да го направиш.
— Трябва. И ще го направя.
— Прекалено е…
— По дяволите, не разбираш ли? Габи е там, долу.
Чироко се разтрепери и коленичи. Кларинет се отпусна до нея, а тя се сви в прегръдките му и зарида на рамото му.
Овладяла се отново, тя се изтръгна от прегръдките на Кларинет, изправи се и сложи ръце върху раменете му. Очите й горяха, изпълнени с решителност, каквато той не бе виждал отдавна у Магьосницата.
— Кларинет, приятелю мой — пропя тя — заради кръвната връзка, която ни свързва, те моля да сториш нещо за мен. Заради любовта, която и двамата храним към твоята задна баба, не бих те помолила да го правиш, ако имаше друг изход.
— Заповядай ми, Магьоснице — изпя официално Кларинет.
— Ти трябва да се върнеш в родните си земи. Там потърси всички, които биха дошли в голямата пустиня, които биха дошли в Тетида, за да спасят своята Магьосница, изпаднала в беда. Събери огромните обитатели на небето. Повикай Безстрашния, Водача, Аристократа, Непреклонния, Свирчостоп, Бомбастичния, Негова Светлост и самия Стар Скаут. Кажи им, че Магьосницата обявява война на небесните ракети, че ще измете рода им завинаги от Великото колело на света. Предай им, че заради този обет Магьосницата ги моли да вземат всички доброволци и да ги доведат в Тетида. Ще направиш ли това за мен, Кларинет?
— Дадено, Магьоснице. Въпреки че се боя, че от моя народ ще дойдат малцина. Тетида е далеч от дома, пътят е пълен с опасности, а хората ми се страхуват от тези места. Ние вярваме, че Гея не иска да идваме тук.
— Тогава им предай следното — на всеки, който дойде, му гарантирам бебе по време на следващия Карнавал. Кажи им, че ако ми помогнат в това начинание, че им направя Карнавал, за който ще се пее през следващите няколко мегарота. — Тя премина на английски. — Смяташ ли, че това ще ги привлече насам?
Кларинет сви рамене и отговори на същия език:
— Само толкова, колкото могат да бъдат вдигнати от цепелините.
Чироко го потупа по рамото, изправи се и се опита да помогне и на Титанидата да стане на крака. Кларинет не бързаше да се вдигне. Чироко го загледа втренчено, пресегна се и го целуна.
— Ще чакам тук — изпя тя. — Знаеш ли изсвирването за голяма беда, с което да повикаш небесните грамади?
— Зная го.
— Някой от тях съвсем скоро ще дойде да те вземе. Но дотогава внимавай. Стигни благополучно и се върни с много помощници. Кажи им да донесат със себе си въжета, макари, кирки, чукове — изобщо всичко необходимо.
— Ще го направя. — Кларинет сведе глава. — Роки, — вярваш ли, че са живи?
— Мисля, че има шанс. Ако са попаднали в капан, Габи знае какво да прави. Тя е наясно, че пред нищо няма да се спра, за да я измъкна и ще държи останалите най-горе на стълбището. Прекалено опасно е да се спуснат при Тетида без мен — няма да има кой да я обуздава.
— Щом така смяташ, Роки.
— Така е. А сега върви с любов, сине.
33. Подстрекателството
— Това е работа на Джен — дрезгаво прошепна Габи. — Не вярвах на очите си, но от бръмчащата бомба, преди тя да се разбие, изскочи Джен.
— Габи, успокой се — каза Крис.
— Добре. Ще поспя за минутка. Но исках първо да ви кажа това.
Робин нямаше представа от колко време четиримата са на стълбището. Нищо чудно да е минал и цял ден. Тя дори беше заспала, но се събуди от стенанията на Габи.
Робин не понасяше гледката. Разкъсали бяха всички остатъци от дрехите й и я бяха положили върху един от спалните чували. В комплекта за първа помощ на Валия имаше туба с мехлем против изгаряния, но тя свърши доста преди да обработят обгорелите участъци. Дори не можеха да отделят достатъчно вода за да отмият от нея пясъка, защото ако изпразнеха меховете, вече нямаше как да ги напълнят. Добре, че единствената газена лампа, намалена до дупка, за да пестят гориво, хвърляше толкова слаба светлина. Тялото на Габи бе покрито с болезнени изгаряния втора и трета степен. Цялата й дясна страна и повечето от гърба й бяха черни като катран. Кожата й се пукаше при всяко движение и оттам капеше бистра течност. Габи твърдеше, че не усеща нищо, което за Робин означаваше, че нервите й са разрушени. Но зачервяванията около най-засегнатите участъци я боляха ужасно. Изпадаше в несвяст за минути, след това отново си възвръщаше мъченическата яснота с разкъсващи гърлото й дрезгави стенания. Молеше за вода и получаваше по няколко глътки.