Но сега уж бе по-спокойна, с по-слаби болки и разпознаваше околните. Легнала на една страна с изтегнати нозе, отпуснала глава в скута на Валия, разказваше за минутите преди нещастието.
— Всичко е негово дело. Свързал се е с бръмчащите бомби — те са дяволски интелигентни, между другото. Както и с духовете, макар че те не съдействат на чужди елементи. Зная го, а и той го е знаел, но се опита да скрие от мен как ги е накарал да си сътрудничат. Все пак го принудих да обясни. — Тя се усмихна, една ужасна гледка поради това, че лицето й бе покрито с изгаряния.
— Трябва да му се признае нещо. Номерът с духовете наистина ме изненада. Обливал изчадията с разтопена пластмаса. Накарал ги всичките да минат през пулверизатор, който ги покривал с тънка ципа и ги пускал в битката. Но надценил нашата съобразителност и това объркало сметките му. Спомнете си, докато вървяхме към кабела Роки ни обясни, че има доста по-кратък път из дълбоките пясъци. Ако бяхме минали по него, щяхме да попаднем точно в засадата му. Джен разположил своята водоустойчива армия между пътя и кабела, а ескадрила бръмчащи бомби се криела в северните планини, за да ни бомбардира, докато сме приковани към земята. Там където се появихме имало само малък отряд, неустойчив към водата. Каза, че пластмасовата обвивка не издържала дълго, изсъхвала в пясъка, а той разполагал само с една апаратура за поставянето й. Пазел я за главните сили.
Тя се окашля. Робин й предложи още вода, но Габи отказа.
— Трябва да я пестим — бяха думите й. Изглеждаше изтощена от дългия монолог и Крис отново настоя да си почине.
— Трябва първо да ви кажа всичко — отвърна Габи. — Докъде бях стигнала? О-о. Ти беше прав, Крис. Ние се оставихме да бъдем спрени от малък отряд духове, след това се скрихме при появата на бръмчащата бомба. Това е бил Джен, който ни е издирвал. И щом ни открил, извикал по радиото основните сили да се присъединят към него. Ако бяхме тръгнали тогава, щяхме да стигнем до кабела преди пясъчните или въздушните му отряди да ни догонят. Едва ли Джен би рискувал главата си, за да ни атакува сам от въздуха, но може и да греша. Имал е твърде силен мотив…
— Преследвал е мен. — продължи Габи и отново се задави в кашлица. Когато се овладя, обобщи разказа си. — Цялата история и всичките ни беди през това пътуване идват от желанието на Джен да ме убие. Духовете и бръмчащите бомби са получили заповед първо да се доберат до мен, а после да хванат останалите, ако успеят. Чироко не бивало да бъде наранявана, но мисля, че Джен е имал други намерения.
— Какво искаш да кажеш? — запита Робин. — Че той самият е получавал заповеди?
— Да — отвърна Габи. — Дяволски вярно. Той наистина не искаше да ми разправи за това. Казах му, че ако не го стори, ще се погрижа да живее поне един ден за да го режа къс по къс. Трябваше наистина да отрежа няколко парчета, за да разбере, че не се шегувам.
Робин нервно преглътна. Не смяташе, че тя самата е чужда на насилието, но мащабът на последните събития я беше разтърсил. Не се притесняваше от разкървавени носове и счупени кости, дори и от смърт, но в съзнанието й войната беше само приказка, останала от напуснатата отдавна Земя. Не знаеше дали би могла да извърши нещата, които Габи описваше. Би могла да му пререже гърлото или да го прободе в сърцето — и толкова. Изтезанията й бяха чужди, но въпреки това усещаше унищожителната вълна на омразата, предизвикана от онзи мъж на име Джен, която заливаше Габи. Още веднъж усети дълбоката пропаст между нейните деветнайсет години на Ковън и седемдесет и петте, прекарани от Габи на голямото колело.
— И кой е стоял зад гърба му? — запита Крис. — Океан? Тетида?
— Бих искала да е Океан — отвърна Габи. — Но това не съм го очаквала. Джен е получавал заповедите от онзи, когото подозирах непрекъснато. Гея е тази, която му е наредила аз да бъда убита, а Чироко пощадена. Затова след като Псалтерий умря не успях да се въздържа и изкрещях, че тя е виновна за смъртта му. Мисля, че ме е чула и е наредила на Джен да побърза. Дала му е напалм и експлозиви.