— Джен е подготвил и първата атака, така ли?
— Спомняте ли си какво стана? Крис забеляза бръмчащата бомба и ме събори от гърба на Псалтерий. Иначе и двамата да сме мъртви. След това Джен е трябвало да инсценира атака, уж насочена към всички, защото Роки не бивало да разбере, че аз съм единствената цел. — Тя отново се закашля, сетне сграбчи Крис за рамото и се повдигна с нечовешка сила.
— Непременно уведомете за това Роки, когато се добере дотук. Тя трябва да знае, че всичко това е дело на Гея. Ако аз съм заспала, когато тя дойде, това е първото, което ще й кажете. Обещайте ми, че ще го направите. Ако съм в делириум или съм прекалено слаба за да говоря, трябва вие да й го кажете.
— Ще го сторя, обещавам — увери я Крис и погледна към Робин. Мислеше, че Габи вече бълнува, и Робин кимна в знак на съгласие. Чироко вероятно бе мъртва, а дори да не беше, нямаше как да отмести планината от камъни, затрупала стълбището над главите им.
— Вие не разбирате — промълви Габи и се отпусна назад. — Добре. Ще ви разкажа с какво всъщност се занимавахме, докато се преструвахме, че ви водим на весела разходка из парка. Подготвяхме заговор за свалянето на Гея.
Всъщнист не ставаше дума за действителен заговор — Габи и Чироко по-скоро проучваха на пътищата и начините да детронират Гея. Нито една от двете не бе съвсем сигурна, че е физически възможно да свалят Гея или че биха могли да се отърват от Гея-съществото, без да пострада Гея-тялото, от което зависеше съвкупното битие на всички тук. Както и всичко на Гея, сегашното състояние имаше своите корени в отдавна отминали събития. Габи бе усетила подтика за промяна поне преди трийсет години. И сега Робин, седнала до нея в мъждеещия сумрак, я слушаше да говори за неща, които досега Габи бе доверявала единствено на Чироко.
— Дълго време Роки дори не искаше да чуе за това. Не я виня. Тя имаше много причини да бъде доволна от подредбата на нещата. И с мен беше така. Не смятах живота на Гея за ужасен. Все откривах по някоя дивотия, която не ми харесваше, но, по дяволите, на Земята бе още по-зле. Вселената съвсем не е прекрасна, нито пък честна, независимо дали се управлява от жив бог, или не. Искрено вярвам, че ако християнският Бог съществуваше, щях да го мразя повече, отколкото мразя Гея. Тя дори не му е от категорията.
И сега, само защото можеш да разговаряш с този Бог, само защото Гея наистина е там и аз съм говорила с нея и зная, че за всичко е отговорна тя, че всяка несправедливост и всяка безсмислена смърт е резултат от съзнателно решение… става много по-трудно да се примириш. Бих приела рака само ако усещам, че туморът просто съществува и си расте — и никой не го е измислил, за да накаже хората. На Земята нещата стояха точно така. След земетресение хората страдаха, облизваха раните си, събираха отломките и я караха по-старому до следващото бедствие, което запращаше отгоре им Вселената. Там не въставаха срещу Бога, поне по-голямата част от хората, които познавах.
Но ако правителството се опиташе да прокара непопулярен закон, се вдигаше врява до небесата. Тогава или правеха опити да свалят негодниците на следващите избори, или организираха това с други средства. Тъй като в подобни случаи несправедливостта идва от хората, а не от някаква безразлична Вселена, човек чувства, че може нещо да се направи.
Трябваше ми доста време, за да проумея, че нещата тук стоят по същия начин. Проблемът беше във факта, че мислех за Гея като за Бог, и, вярвате или не, това продължи дълго. Имат толкова общи черти. Но тя не действа чрез магия. Всичко, което прави, теоретически е по силите и на същества като нас самите. Така че аз постепенно се разделих с представата за бог и започнах да гледам на Гея като на градска управа. И, по дяволите, сметнах, че не мога да се въздържа и да не се опълча срещу това кметство. — Наложи се Габи да спре разказа си, тъй като отново получи пристъп на кашлица. Робин поднесе към устните й меха с водата, Габи отпи и погледна тялото си със сълзи в очите — И ето какво постигнах.
Валия нежно я погали по челото.
— Сега си почивай, Габи. Трябва да събереш сили.
— Ще го направя. Но първо трябва да ви разкажа всичко. — Дишането й стана тежко и Робин видя как зениците й се разширяват. Направи опит да се повдигне, но Валия я спря, като внимаваше да не докосва обгорялата кожа. Робин усети, че Габи започва да се досеща, като гледа ту едната, ту другата. Когато заговори отново, гласът й беше като на дете. — Ще умра, нали?
— Не, само трябва…
— Да — отвърна Валия с прямотата на Титанида по отношение на смъртта. — Има нищожна надежда.