Габи си пое дъх с измъчено стенание.
— Не искам да умирам — изхълца. Отново се опита да седне. Бореше се срещу опитите да я задържат с истерична сила. — Още не съм готова. Моля ви, не ме оставяйте да умра, не искам да умирам, аз… не искам… не ме оставяйте да умра! — Внезапно престана да се противи и се задави. Плака горчиво и дълго, толкова дълго, че когато се опита да заговори отново, думите й бяха съвсем накъсани и неразбираеми. Робин се наведе и доближи ухо до устните й.
— Не искам… да умирам. — стенеше Габи. Доста по-късно, когато Робин смяташе, че вече е заспала, продължи: — Не знаех, че може толкова да боли.
Накрая наистина заспа.
Изминали бяха почти осем часа, преди да заговори отново. А може да бяха и шестнайсет — Робин нямаше как да разбере. Никой не бе очаквал, че Габи изобщо ще се събуди.
През следващите часове им доразказа историята. Силите й обезпокоително отпадаха — едва успяваше да повдигне глава и да глътне малко вода, от която все по-често имаше нужда, за да може да говори. Бе вдишала пламъците. Дробовете й се издуваха, а дъхът й гъргореше. Губеше представа за действителността, бълнуваше, разговаряше с майка си и с хора, отдавна мъртви, често викаше Чироко. Но винаги се връщаше към разказа за своята ерес, за своя бунт, към своята донкихотовска и в същността си фатална мисия да свали върховната власт, господстваща над нейния живот и над живота на скъпите за нея същества.
Разправи им за неправдите, големи и малки, за несправедливостта към отделната личност, която имаше по-голямо значение от големите неправди. Осведоми ги за следствената институция, как ставаше все по-отвратителна с всяка изминала година, тъй като нещастниците биваха насилвани да се бият и да умират, за да осигурят забавления за един Бог, отегчен от дребните вълнения. Описа в подробности просташката шега с Магьосницата и Титанидите, стигна до списъка от страховити играчки на Гея: дълъг и ужасяващ списък, чиято кулминация бяха бръмчащите бомби.
В един момент Габи се осмелила да се запита дали така трябва да бъде. Достигнала до този въпрос, тя започнала да търси алтернатива. Отначало не споделяля мислите си с никого, дори с Чироко. По-късно, когато Чироко открила причина да възнегодува срещу машинациите на богинята, Габи предпазливо пристъпила към целта си, получила отказ и оставила въпроса да отлежи пет години. Но постепенно Чироко започнала да проявява интерес. Най-напред проблемът бил чисто теоретичен: може ли някой или нещо да замести Гея? И ако може, какво е то? При обсъждането отхвърлили земните компютри — нямало достатъчно голям и сложен. Хумнали им още няколко други налудничави идеи. Накрая стеснили кръга от възможните кандидати за божествени наследници на Бога до единайсет — живите регионални мозъци на Гея.
От време на време Чироко решавала да зареже всичко. Изглеждало осъщиствимо някой от регионалните мозъци, сам или в група, да поеме евентуално функциите на Гея, ако тя умре. Всяка от възможностите щяла да създаде безброй проблеми, но поне обозрими. Чироко успяла да стигне само дотук. Габи не го отдаваше на страх, макар това да съвпадало по време с най-лошия й период на алкохолизъм. А просто защото втората част на проблема изглеждала незначителна в сравнение с първата. Всичките им разсъждения се основавали на допускането, че Гея я няма. Но кой би поел риска? Габи можела да преодолее този проблем, защото знаела от опит, че светът е пълен с не особено умни храбреци и тя самата е една от тях. Чироко също щяла да го направи, при подходящ стимул. Двете с Чироко били способни да отстранят Гея.
Но тогава стигнали до въпроса, на който и до ден-днешен не бяха открили отговор.
По кой начин?
— Това напълно ме обърка — призна Габи. — И зарязахме нещата за цели седем или осем години. Роки с радост забрави за всичко, но не и аз. Съзнанието ми не спря да работи, непрекъснато ми напомняше, че трябва да предприема нещо. Имаше само едно, за което можех да мисля… нека си призная, сега май е моментът за изповед. Никога не съм смятала, че сама ще успея да открия верния отговор. Знаех обаче, че е по силите на Роки, стига да реши. Така че моята задача бе да събудя интереса й. Трябваше да го направя така, че решението да изглежда възможно. Започнах да я подтиквам да мисли по въпроса. Притеснявах я с години, до момента, в който тя почти престана да ми говори, като ме обяви за досадна натрапница. Но аз работех върху нейното съзнание — защото и тя не харесваше нещата, за които ви споменах — просто Роки е по-инертна от мен. Накрая се предаде.
Използвахме вас за претекст. Казах ви, че се изповядвам, нали? Повярвайте, не сме предполагали, че заради нашата компания ще ви изложим на по-големи опасности, отколкото ако действахте сами. Но сбъркахме. По добре да бяхте тръгнали без нас. Защото на Гея й е щукнало нещо или просто й е писнало вече сама да си бъде господарка. Може би не е понесла мисълта, че съществува някой, над когото тя няма власт. Държеше ме само с необходимостта да ми възвръща младостта и — ако щете, вярвайте — аз пък бях готова всеки момент да се откажа от този неин дар, ако условията станеха неприемливи и се наложеше да плащам прекалено висока цена. Мисля, че бих се оставила да остарея и да умра почтено. Никога не съм била сигурна, но смятам, че старостта не ме плашеше.