И така, задачата на Роки бе да разговаря с регионалните мозъци, но без да споменава за революция. Ако смятате, че Роки е имала намерение да отиде по-далеч и да им предлага върховната божествена власт на сребърен поднос, значи се лъжете. Тя просто сондираше почвата за евентуално, скрито негодувание. Отхвърлихме половината кандидатури още преди старта, но сметнахме за най-добре да се видим с всичките. По този начин имахме очи да твърдим пред Гея, че правим рутинна проверка, един вид събеседване с дадена зона… или зони. — Габи направи опит да се усмихне, но се разкашля. — Гея е единственото място, където това може да се направи в буквалния смисъл… Не зная каква щеше да е следващата ни стъпка. Досега нямахме късмет. Рея е привидение, а Крий — подлизурко. Той наистина направи няколко неочаквани забележки… но каква полза? Начинанието пропадна, а ние сме победени. Защо, по дяволите, не й позволих да пропуснем Тетида?
Тя облиза устните си, но отказа предложената вода.
— Неко остане за вас. Разбирате ли защо е жизненоважно да разкажете това на Роки? За Джен, че той стои зад всичко това и че нему е заповядвала Гея? Ако тя знае с какво сме се захванали, значи Роки е в голяма опасност. Трябва да й съобщите, за да реши какво да предприеме. Нали обещавате?
— Обещаваме, Габи — отвърна Валия.
Габи изтощено кимна и притвори очи. Когато ги отвори отново, гласът й едвам се долавяше.
— Истински съжалявам само за едно: че Роки не е тук, с мен. Крис, би ли… Не. — Отмести поглед от него и потърси очите на Робин, която взе ръката й. — Моля те, Робин, целуни я от мен.
— Ще го сторя.
Габи отново кимна и се предаде на съня. Не след дълго дишането й стана накъсано, а после спря. Валия се опита да напипа пулса й, но безуспешно.
34. Откровение
Чувстваше се странно.
Габи бе чела за общото в преживяванията на хората, изпаднали в клинична смърт. Озовалите се на крачка от смъртта често виждали едни и същи неща, и тя самата имаше представа какво може да очаква. Хората разказваха за блаженство, за липса на болка, за сладостен и примамлив душевен покой, благодарение на който спокойно преценявали обстоятелствата и вземали решение дали да живеят, или да умрат. Реалност или халюцинация, но мнозина твърдяха, че са пребивавали извън тялото си и са го наблюдавали отстрани.
Сега опознаваше онова, което се бяха опитвали да обяснят. Едно състояние, което трудно се описва с думи — и прекрасно, и странно.
Смятаха я за мъртва, но тя знаеше, че не е, все още не. Щеше да умре скоро, защото бе престанала да диша. Сърцето й спря и Габи очакваше последното изживяване с учудващо любопитство: зная какво е да бъдеш, какво ли е да не бъдеш? Дали се отдалечаваш, постепенно гаснеш, или просто изчезваш? Дали ще има фанфари и арфи, или огньове и серен дим, прераждане или монотонно свистене на вледеняващия междугалактически водород? Дали ще е нищо? И ако е така, то какво значи нищо?
Тялото й вече не я задържаше. Колко хубаво бе да си свободна, да летиш през времето и пространството, да се оглеждаш назад, към сцената, замръзнала зад гърба ти. Картината бе вълнуваща.
И ето я Роки, седнала тихо върху каменната грамада. Ръката й е превързана. Колко е хубаво да си имал приятел. В зората на дните си Габи ужасно се бе страхувала, че ще умре без приятели — това би било по-страшно и от ада. Благодаря ти, Роки, че ми беше приятел…
Продължаваше по-дълго от очакваното. Небесата се разтваряха, под нея се бе ширнала пустинята, а тя се рееше над всичко. Издигаше се все по-високо и по-високо, нагоре през покрива в безкрая, нагоре и нагоре…
Накъде?
За първи път в мислите й се прокрадна съмнение.
Дали това няма да се окаже просто космическа шега, която ще приключи с всички тях? Каква изненада за теолозите, ако се окажеше, че Отговорът всъщност е…
А какво ще стане, ако онази всъщност не е Градската управа?
Вече не можеше да бъде пренебрегвана. В каквото и да се бе превърнала Габи, нейната цел беше ясна. Тя отиваше в главината.