— Съгласен съм. Но не очаквах да отпраши толкова надалеч. А у нея са и храна, и водата. Умирам от жажда.
Подът на пещерата стана неравен. Откриха, че се изкачват и слизат по полегати склонове, които напомняха на Крис за пясъчните дюни от повърхността на Тетида. Таванът вече бе толкова високо, че светещите птици по него приличаха на звездици, мъждукащи в оранжево поради леката мъгла в атмосферата. Горе не различаваха много подробности, а в краката си не виждаха почти нищо. Когато чуха шум от течаща вода, предпазливо се доближиха и разпознаха потока по бакърените отблясъци. Крис потопи пръст в течността, за да установи дали не е киселина. Не усети парене и близна. Усети леко варовиков вкус.
Събуха се и нагазиха в потока, който се оказа широк само десетина метра и дълбок не повече от половин.
Отвъд потока теренът отново се променяше. Наоколо се издигаха нащърбени канари. Не след дълго Крис падна в двуметрова дупка. Един безкраен миг, докато летеше надолу, се чудеше дали не изживява последните си мигове, но се стовари на четири крака, като изруга по-скоро от облекчение, отколкото от яд. В крайна сметка, добави към раните си няколко натъртвания и драскотини, и толкоз.
Изостреното му след миговете на ужас внимание бе възнаградено бързо. Повече инстинктивно, отколкото съзнателно, той протегна ръка и задържа Робин. И след като пипнешком продължиха напред, видяха, че са били на ръба на пропаст, стръмна трийсет или четирийсет метра.
— Благодаря — тихо каза Робин. Той кимна, загледан в неясната светлинка вляво … Не различи нищо, но дочу глас. Някой пееше.
Поеха към светлината. В безкрайните синьо-черни сенки започнаха да се очертават подробности. Безформените петна се превръщаха в скали, тъмните, подобни на паяжини силуети се оказваха измършавели стебла и храсти. Светлината трепкаше като свещица. Не беше свещ, а лампата, която Валия носеше в дисагите си. При един проблясък Крис видя и самата Валия. Беше легнала настрана, на отвъдния бряг на малък каньон, на двайсетина метра от дъното. Извика я.
— Крис? Робин? — обади се тя. — Това сте вие! Намерих ви!
Крис си рече, че това звучи странно, но реши да не спори. Двамата с Робин се спуснаха по склона и се заизкачваха откъм нейната страна. Мястото бе необичайно за почивка. Само на двайсет метра по-нататък имаше равна площадка. Подозрението му, че нещо не е наред, се превърна в увереност. Нещо в позата й подсети Крис, изпълвайки го с ужас, за лежащия на пропитата с кръв земя Псалтерий.
Когато се доближиха, видяха по лицето й засъхнала кръв. Валия шумно подсмръкна и прокара длан през горната си устна.
— Боя се, че си счупих носа — каза тя.
Крис отмести поглед. Освен носа, бяха счупени и двата й предни крака.
36. Продължението
Робин тихо приседна на двайсетина метра разстояние и се заслуша как Крис крещи на Титанидата. След като установиха колко лошо е ранена, Валия бе предложила да я освободят от страданията й. Тогава Крис избухна.
С всяка изминала минута тялото й натежаваше от умора. Съвсем скоро щеше да се слее със скалите и мрака. Това би било облекчение. И край на безсилието. Разбираше, че моментната й луда радост след бягството от Тетида е била напразна. Това нямаше да се повтори.
Съзнаваше, че Крис е безпомощен, но виждаше, че все още се надява да стори нещо. Сега идваше насам, явно кроеше нещо.
— Знаеш ли как се дава първа помощ? — попита Крис.
— Умея да правя превръзки.
Той се намръщи.
— Това и аз го мога. Но се налага нещо по-сериозно. Вече го разбрах. — Отвори кожената чанта, която носеше. Стените й, целите в джобове и преградки, се разгънаха на всички посоки. На светлината на лампата проблесна метал: скалпели, щипци, спринцовки, игли, грижливо подреден инструментариум за хирург-аматьор. — Някоя сигурно е знаела как да ги ползва, иначе защо ще ги носят. Според Валия Обой е била оборудвана много по-добре. А това тук май е достатъчно за една дребна операция.
— Знаеш ли какво правиш? Дали има нужда от хирургична намеса?
Крис изглеждаше притеснен.
— Ще трябва да я позашием. И двете счупвания са в … как се нарича това при конете? Между коляното и глезена. Мисля, че само една от костите на десния крак е счупена, но и без това тя не може да стъпва на него. Левият крак обаче е страшно зле. Май по-голямата част от тежестта е паднала върху него. И двете кости са строшени, а единият ръб е разкъсал плътта. — Крис прелистваше тънка книжка. — Тук се казва, че това е смесена фрактура и при нея проблемът е да се избегне инфекцията. Трябва да наместим костите, да почистим раната и да я зашием.