Спорът продължи, но и след приключването му нищо не се промени. Робин продължи да излизаше през ден, дваж по-рядко от собственото й желание и хилядократно по-често от желанието на Крис. Той непрекъснато си я представяше как лежи потрошена на дъното на някоя яма, в безсъзнание, неспособна да извика за помощ, или прекалено далеч, за да я чуят. Всеки миг, прекаран в лагера, тя се въртеше, разхождаше се, крещеше, извиняваше се, отново крещеше. Обвиняваше го, че се държи с нея като майка, а той й отвръщаше, че тя се държи като дете, при това диво и своенравно, като и двамата осъзнаваха истинността на тези твърдения, но това не им помагаше. Робин жадуваше да се измъкне на повърхността и да потърси помощ, но не можеше, защото нямаше кой да ловува, а и Крис искаше почти същото, но не можеше да го предложи заради сигурността на Валия. Ето защо и двамата ожесточено, но безплодно спореха, докато един ден Робин ядосано не заби ножа си в една от сивите цици и не бе възнаградена със струя гъста бяла течност.
— Това е млякото на Гея — щастливо обяви Валия и веднага пресуши меха, напълнен от Робин. — Не съм очаквала, че го има толкова дълбоко под земята. В моята родина се намира на два до десет метра под повърхността.
— Какво означава това: „млякото на Гея“? — запита Крис.
— Как да ви обясня… То е точно това: млякото на Гея. И означава край на притесненията ми. С него синът ми ще израсне силен. Млякото на Гея съдържа всичко необходимо за съществуването ни.
— А ние? — запита Робин. — Могат ли хо… човеците също да го пият?
— Човеците цъфтят от него. Това е универсалната храна.
— Какъв вкус има, Робин?
— Аз не зная. Не мислиш, че съм го пила, нали?
— Човеците, които са го опитвали, казват, че нагарча — обясни Валия. — И на мен леко ми горчи, но знам, че качеството му се променя с всеки изминал рот. Когато Гея е доволна, става по-сладко. В периоди на гняв се сгъстява и присяда, но пак е хранително.
— Според теб как се чувства Гея сега? — попита Робин.
Валия отново надигна меха, като остави да се стекат и последните капки. Замислено поклати глава.
— Бих казала, че е притеснена.
Робин се засмя.
— За какво пък би могла да се притеснява?
— Чироко.
— Какво искаш да кажеш?
— Това, което казах. Ако Магьосницата е жива и ако ние останем живи, за да й разкажем за последните думи на Габи, Гея ще затрепери.
Робин я погледна със съмнение, а Крис бе солидарен с нея. Той също не виждаше каква заплаха за Гея би могла да представлява Чироко.
Но значението на откритието си Робин схвана тутакси.
— Сега вече мога да тръгна да потърся помощ — поде тя спора, който щеше да трае три дни и който от самото начало беше ясно, че Крис ще загуби.
— Въжето. Сигурна ли си, че ще ти стигне?
— Откъде да знам колко ще е достатъчно?
— А кибрит? Взе ли кибрит?
— Ето го тук. — Робин потупа джоба на якето си, което бе вързано върху раницата, импровизирана от една от дисагите на Валия. — Крис, престани. Провизиите ще стигнат за десет човека.
Крис осъзнаваше, че е права, че суматохата в последния момент цели единствено да отсрочи заминаването. Изминали бяха четири дни от капитулацията му.
След като откриха най-близката цица, с мъка бяха пренесли там Валия. Макар по права линия разстоянието да не надвишаваше триста метра, налагаше се да избегнат две дълбоки клисури, така че я носиха на половин километър на север, докато открият удобен път, после — още половин километър на юг.
— Взе ли меха?
— Ето го — Робин го преметна през рамо и се пресегна за раницата. — Всичко е наред, Крис. — Той й помогна да намести товара на гърба си. Изглеждаше толкова дребна. Окичена с багажа, Робин неудържимо му напомняше току-що проходило дете, навлечено и готово за игра в снега. В този момент я обичаше и копнееше да се погрижи за нея. Но точно това той не можеше да направи и точно това тя не искаше, така че я загърби, преди да е видяла изражението му. Не желаеше пак да започват спора.
Но не успя да се въздържи.
— Не забравяй да маркираш пътя си — заръча.
Тя безмълвно вдигна малката кирка, сетне отново я втъкна в колана си. Чудесен колан, сръчно изработен от Валия от изсушената кожа на краставица. По план, когато Валия бъде в състояние да се движи с патерици, двамата с Крис щяха да поемат по пътя, маркиран от Робин. На Крис не му се мислеше по въпроса, защото, ако Робин не успееше да се измъкне и да се върне с помощ доста преди този момент, това би означавало, че я е сполетяло нещастие.
— Ако престанеш да откриваш цици, измини три периода на сън след като мехът се изпразни, а после, ако не намериш мляко, се връщай.