— И не те притеснява, че го правя само когато съм луд?
Тя се замисли.
— Наистина доста се затруднявам да разбера какво ти разбираш под лудост. Понякога губиш някои задръжки — още една дума, с която имам проблеми. Това ти създава ядове с човешките жени, които не искат да се съешават с теб, и със всяко човешко същество, което се възпротиви на волята ти. Аз нямам проблеми — станеш ли прекалено необуздан, просто те вдигам за косата и те държа на протегната ръка разстояние. Когато мирясаш, успявам да те убедя. Чудесно ти действа.
Крис се засмя, но дори на него смехът му прозвуча фалшиво.
— Смайваш ме. Изследваха ме най-големите лекари на Земята. В безсилието си ме тъпчеха с абсолютно безсмислени илачи. Ще се шашнат, ако чуят за твоя лек. Вдигнете го за косата с една ръка, протегнете я и го убеждавайте. О, сладко убеждение.
— Върши работа — направи опит да се защити Валия. — Но май е ефикасно само в общество, в което всеки е по-едър от теб.
— И моето поведение в такива случаи не те ли смущава? Титанидите никога не се нападат, нали? Според мен сигурно ти действа… отблъскващо, когато се държа така. Подобно поведение не е присъщо на Титанидите.
— Маниерите на човеците според мен доста се различават от тези на Титанидите — отвърна Валия. — Ти, когато „полудееш“, ставаш навярно малко по-агресивен от нормалното, но нарастват и другите ти чувства — както агресията, така и любовта.
— Аз не съм влюбен в теб, Валия.
— Влюбен си. Дори и онази част от теб, здравомислещата, ме обича с титанидска любов: неизменна, но твърде голяма, за да бъде отдадена само на една личност. Ти си ми го казвал, когато не си на себе си. Казвал си ми, че здравомислещата ти част не би допуснала подобна любов.
— Лъгал съм те.
— Не би ме лъгал.
— Но аз съм тук, за да бъда излекуван! — извика той с нарастващо безсилие.
— Зная — простена тя, отново готова да избухне в плач. — Толкова се боя, че Гея ще те изцери и ти ще забравиш за любовта си към мен!
Крис си помисли, че разговорът става съвсем налудничав. Може би той беше луд, и то постоянно. Като нищо. Но не искаше тя да плаче — харесваше я и внезапно усети, че няма смисъл да й устоява повече. Целуна я. Тя веднага откликна, разтревожи го със своята сила и плам, после поспря и доближи устни до ухото му.
— Не се притеснявай. Ще бъда нежна.
Крис се усмихна.
Не беше лесно, но Крис направи люлката. Доста време му отне докато намери три достатъчно дълги и здрави пръта сред недоразвитите храсти, които минаваха за дървета в пещерата, но най-накрая успя да стъкми триножник. Имаше достатъчно въже за изработката и дрехи, които не им бяха необходими в жегата, за подплата. След като люлката бе завършена, Валия внимателно се повдигна на ръце, Крис нагласи краката й в примките, а тя се отпусна и въздъхна блажено. И така, тя прекарваше повечето време с предни крака на сантиметри във въздуха.
Но не цялото. Люлката възпрепятстваше предните лудории, а това бързо се превърна в съществена част от живота им. Скоро Крис вече недоумяваше как толкова дълго се е лишавал от това усещане, а после осъзна, че всъщност е ощастливявал Валия постоянно. Сега се досещаше, че най-вероятно се е отдавал на отчаянието, вехнещ от глад сред предлаганото му изобилие. Дори млякото на Гея придоби по-сносен вкус и той се чудеше дали причината за промяната не се крие в собственото му настроение, а не в капризите на Нейно Величество.
Валия не бе като човешките жени. Безпредметно бе дори да се опитва да прави съпоставки — просто беше различна. Това, че чудесно му пасваше отпред, надали бе резултат от космическа случайност. Той почти чуваше хихикането на Гея. Що за шега беше погодила на човешката раса: така да нагласи нещата, че първите срещнати нехуманоиди да могат да се отдават на същите забавления като човеците, и то със същите инструменти. Валия представляваше голямо плътско игрище, от върха на широкия й нос, през акрите напръскана жълта кожа до меките части точно над копитата на задните й крака. Тя бе досущ като човек — но в уголемени мащаби — с нежността на ръцете си, с огромните си гърди, с приятния аромат на плътта си. И в същото време разликата бе невероятна. Когато я целуваше по падинката зад изразителните й магарешки уши, тя миришеше като човек.
За първи път с облекчение призна съществуването на по-голяма част от тялото й. Преди се преструваше, че го забелязва само от главата до предния чатал, и игнорираше нейния свръхсексапил. Валия нежно го напътстваше как да се възползва от учудващите възможности на останалите две-трети. Донякъде се колебаеше поради погрешното схващане, с което се бе борил у останалите, без да съзнава че и той го споделя: заради конската й половина контактът с нея се превръщаше в табу за човеците. Трябваше да отхвърли тези предразсъдъци. Откри, че е учудващо лесно. В много отношения тя доста по-малко приличаше на кон, отколкото той — на маймуна. Другото препятствие бе формулирано още в началото от самата Валия — тя бе хермафродит, макар че женско-мъжки или двуполов индивид бе по-подходящо определение. Крис бе напълно хетеросексуален. Валия му помогна да осъзнае, че това не означава нищо, когато бяха заедно. Тя беше всичко, а физиологичните подробности нямаха значение. Винаги бе знаел, че самият акт е само нищожна част от правенето на любов.