— Тея, трябва да говоря с теб!
Вслуша се внимателно, като следеше нивото на киселината, покрила пода на метри от нея. Ако нивото й започнеше да се покачва, дори с милиметри, щеше да покаже на светещите птици как се лети.
Навремето гласът на Крий бе глух и неясен през напълнените с киселина тунели — и въпреки че Тетида й се стори още по-гръмогласна, това вероятно се дължеше на уплахата на Робин, която се стряскаше от всеки звук. Нямаше основания да смята, че Тея ще говори по-високо от останалите.
Робин отново изкрещя, ослуша се — мъртва тишина. Не беше подготвена точно за това. Очакваше неприятности в милион варианти, но никога не бе помисляла, че няма да успее да уведоми Тея за присъствието си.
— Тея, аз съм Робин от Ковън, приятелка на Чироко Джоунс, Магьосницата на Гея, Императрицата на Титанидите, и… — Направи опит да си припомни титлите, които Габи бе изломотила някога в Къщата на песните, но уви. — Аз съм приятелка на Магьосницата — завърши Робин с надеждата, че твърдението й е достатъчно. — Ако ме чуваш, си наясно, че идвам по работа на Магьосницата. Трябва да говоря с теб.
Отново наостри уши, но със същия резултат.
— Ако се мъчиш да ми кажеш нещо, знай, че не те чувам — продължи Робин. — За Магьосницата е твърде важно да говоря с теб. Намалиш ли нивото на киселината, за да се приближа, ще ни бъде по-лесно да разговаряме. — Готова бе да добави, че няма да нарани Тея, но се сети как се бе държала Чироко с Крий и нещо я накара да промени решението си. Нямаше представа дали е опасно да използва подхода на Чироко. Май това бе най-лошото, което би могла да стори. Но бе доста вероятно Тея да разбира само от сила и да се опита да я унищожи и при най-малката проява на слабост.
Тази мисъл почти я разсмя, колкото и да беше уплашена. Какво друго й бе останало, освен слабостта? Можеше да изгуби контрол над себе си в присъствието на Тея и да остане да лежи безпомощна, докато огромното същество реши какво да я прави.
Всичко това нямаше значение. Ако мисли все по този начин, няма да стигне доникъде, освен до дъното на коридора, обратно при мрака и горчивината на поражението. Трябваше да направи необходимото, без да обръща внимание на треперенето на ръцете си.
— Наложително е да говоря с теб — продължи Робин твърдо. — Ето защо трябва да свалиш нивото на киселината. Повярвай, Магьосницата ще е недоволна, а поради това и Гея, ако не ме послушаш. Тъй като обичаш и уважаваш Гея, позволи ми да се доближа. Тъй като се боиш от Гея, позволи ми да се доближа!
Звучеше толкова глупаво, толкова фалшиво и за собствените й уши. Сигурно и Тея ще усети несигурността и безсилието в думите й, ще долови набъбващия зад тях страх, готов да я предаде. Но в същия миг нивото на киселината започна да спада. Робин пристъпи плахо и видя, че вместо плиткия пласт киселина е останала само хлъзгава, димяща влага.
Седна и се разрови из багажа си. Натъпка в ботушите парцали от ризата, накъсана преди безброй хекторота. Едва успя да се обуе отново. С остатъка от ризата и част от одеялото омота ботушите си отвън. После запристъпва по влажния под. Провери одеялото след няколко крачки. Май киселината не бе достатъчно концентрирана, за да унищожи материята бързо. Изглежда имаше някакъв шанс.
Тея също внимаваше. Киселината се отдръпваше болезнено бавно, докато Робин тъпчеше на място от нетърпение. Коридорът се заспуска надолу. Скоро и от стените започна да се стича киселина. Прокапа и от тавана. Робин покри главата си с парче от скъсаното одеяло и продължи по пътя си.
Най-сетне се озова на един ръб като тези в леговищата на Крий и Тетида.
— Говори — връхлетя я гласът и Робин повече от всякога бе на косъм от решението да се обърне и да си плюе на петите, защото гласът беше същият, същият като на Тетида. С усилие на волята си припомни, че и Крий говореше по аналогичен начин: безизразно, монотонно, без човешка интонация, сякаш гласът му бе създаден от синтезатор.
— Не мърдай — продължи гласът, — ако ти е мил животът. Действам доста по-бързо, отколкото подозираш, така че не разчитай на предишния си опит. В правото си съм да те унищожа, защото си в моята, дадена ми от самата Гея свещена обител, която не се осквернява единствено от присъствието на Магьосницата. Ти успя да стигнеш жива толкова надалеч само благодарение на дългото ми приятелство с Магьосницата и любовта ми към Гея. Говори и ми обясни защо би трябвало да продължиш да живееш.