Доста изтрезня, когато я достигна, защото бе съвсем наясно колко опасно близо е до пълния делириум. Не биваше да откачи. Светлината бе истинска и макар да нямаше представа за източника, осъзнаваше, че ако това не е нейното спасение, значи тя никога няма да се спаси.
Зрението й продължи да се влошава. Ако не се беше натъкнала на металната подпора, сигурно щеше да я подмине слепешката и да потъне в забрава. Но металът издрънча от удара на главата й, Робин пак се олюля, зашеметена, и се втренчи в тъмата. Високо горе на всеки десет или петнайсет секунди проблясваше червена светлина. Смътно различаваше постройката върху четири пилона с метални напречници, която приличаше на стражева кула с височина десетина метра. Към върха й водеше дървена стълба.
Нещо отстрани, до стълбата, привлече погледа на Робин. Кратък надпис почти на нивото на очите. Избърса снега от табелката и прочете:
СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ ПЛЪДЖЕТ
УБЕЖИЩЕ НОМЕР ЕДИНАЙСЕТ
„ДОБРЕ ДОШЪЛ, ПЪТНИЧЕ!“
Габи Плъджет, собственик
Робин премигна, прочете го нееднократно, за да се убеди, че не ще се изпари като духа на Габи. Не се изпаряваше. Облиза устни и се повъртя наоколо, преди да се хване за стъпалата. Ръцете й не се подчиняваха. Габи разумно е избрала дърво за изработка на стълбата, помисли си Робин при спомена за ужасния мраз на метала на пистолета.
И така, тя се хвана за първото стъпало и се придърпа нагоре. Наложи се да погледне назад, за да види дали краката й са върху стъпалата — не ги усещаше. Три стъпала, почивка, после пет и пак почивка, после три, после две. Робин беше дотук. Не бе в състояние дори да се повдигне. Погледна надолу и видя, че е почти насред път, значи бе губила съзнание. И сметката й се губеше. Вдигна очи: със същия успех там можеше да се издига и Еверест.
Толкова бе близо.
Вратата във висините се отвори. Нечие лице се надвеси над перилата. Надяваше се да е Чироко, защото в това би могла да повярва: Магьосницата имаше работа в Тея — истинска, разумна, логична работа. Ако бе някой друг, значи насреща е мираж, фантом.
— Ти ли си, Робин?
Подуши кафе и аромат на готвено. Прекалено бе хубаво, за да е вярно… и не, това не беше Чироко. Смехорията бе толкова голяма, че нямаше смисъл дори да поглежда отново, защото лицето, което най-после разпозна, бе на Трини, нейната любовница от Титантаун отпреди милион години. В този миг разбра, че всичко е било сън — както кулата, така и Трини.
Отпусна ръце и се стовари по гръб в дълбоката снежна преспа.
39. Наблюдателницата
Парите на Чироко се бяха трупали на Земята повече от седемдесет и пет години. Нейни хонорари за научни трудове и разкази за пътешествията из Гея, както и за автобиографията „Аз избрах приключението“ (заглавието бе измислено от издателя, не от нея), станала бестселър и литературна основа за два филма и телевизионен сериал. Нещо повече, тя контролираше част от търговията с кокаин, която бе твърде рентабилна. Имаше дори заплата от НАСА, събрала се от пътуването й с „Рингмастър“ до пенсионирането.
Наела бе швед за съветник по инвестициите и бразилски адвокат, на които даде две указания: да я държат на крачка пред инфлацията и да избягват опасността от конфискация на активите й от комунистически правителства. Намекна им, че предпочита парите й да отиват във фирми, работещи в областта на космическите пътешествия, и че не желае те да се използват в противовес на интересите на Съединените щати. Адвокатът й бе намекнал, че последното изискване е доста старомодно и вече е почти невъзможно да бъде дефинирано, но Чироко му писа, че на Земята е фрашкано с адвокати. Човекът разбра и неговите наследници и до ден-днешен работеха за нея.
После забрави за парите. Два пъти годишно получаваше отчет, който отваряше само за да види долната цифра, а после изхвърляше. Щастливата й съдба превъзмогна две депресии, помели безброй недалновидни инвеститори. Нейните агенти разбираха, че тя гледа на нещата в дългосрочен план, и знаеха, че няма да се притесни от временните загуби. Имаше и лоши години, но като цяло тенденцията бе към просперитет.
Всичко това бе една безсмислена абстракция. Какво я интересуваше, че притежава хикс килограма злато, игрек процента от Корпорация игрек прим, и зет долара в редки пощенски марки и произведения на изкуството? Ако отчетът пристигнеше в ден на затишие, тя успяваше да отдели няколко минути, за да прегледа списъка на активите, от самолетната компания до породистите териери, от Реноар до жилищата под наем. Изпрати писмо само веднъж, когато случайно откри, че притежава Емпайър Стейт Билдинг и че същият подлежи на разрушаване. Вместо това нареди да го реставрират и загуби милиони през следващите две години. После си ги възвърна до цент, а нейните агенти несъмнено я сметнаха за финансов гений, но тя бе запазила сградата само защото майка й я бе завела, седемгодишна, на върха. Това бе един от най-приятните й спомени от детството.