От време на време се чудеше дали да не завещае имота си на някого или нещо, но бе толкова далеч от земните страсти, че нямаше представа кое би било по-добре. Двете с Габи често се шегуваха с идеята да изберат наслуки някое име от телефонния указател и да струпат всичко на един човек, или да дарят цялото имане на домове за девици.
Но сега това богатство й бе добре дошло.
Трини откри самолета отдалеч по блясъка на сигналните светлини. Воя на малкия реактивен двигател чу доста по-късно. Не беше сигурна, че й харесва. Никоя от машините на Чироко не бе пристигала от началото на бдението в Убежище единайсет — самата Трини като благовъзпитан човек се бе транспортирала с цепелин. Една от причините да дойде на Гея бе желанието й да избяга от механичната цивилизация. Както повечето човеци тук, тя се отнасяше с дълбоко подозрение към всяка по-сложна апаратура и приемаше само най-простите неща. Но разбираше подбудите на Магьосницата. Чироко обявяваше тотална война на бръмчащите бомби и Трини бе убедена, че те скоро ще бъдат пометени от небето на Гея.
Самолетът профуча последните метри преди да докосне земята, като вдигна облаци сняг. Осеян с преспи, Офион не предлагаше обещаваща площадка за кацане, но малкият самолет се справи прекрасно и спря след по-малко от трийсет метра. Ниската гравитация и плътната атмосфера на Гея осигуряваха достатъчно подемна сила и самолетът можеше да се рее като пеперуда. Имаше прозрачни пластмасови криле. Когато снегът се уталожи, Трини забеляза тъмните силуети на вградените в тях лазерни оръдия. Шестместният хидроплан бе приспособен за въздушен бой.
Чироко се измъкна от мястото на пилота, а от другата страна слезе още някой, горе-долу с нейния ръст.
Трини се върна при малката печка и изключи горелката под кафеника. Дошла бе тук доброволно, когато научи — макар тя и всички останали човеци на Гея да нямаха задължения към Магьосницата, — че се търсят помощници за спасяването на експедиция, в която участва и Робин от Ковън. Трини не бе спряла да мисли за Робин от заминаването й насетне, но смяташе, че повече й подхожда да чака в убежището, отколкото да слиза в пещерата на Тея. Докарали я бяха в отдавна изоставената пътна станция заедно с кашони храна, одеяла, лекарства и бутилка газ, за да я направи обитаема, в случай че някой от изчезналите се появи. Чироко й помогна да включи отново маяка, но с това сериозната работа като че ли се изчерпа. Постройката бе все още здрава и пазеше от вятъра. Трини прекарваше повечето време в четене до прозореца, но заряза книгата щом усети, че кулата леко вибрира, сякаш от нечии стъпки по стълбите.
Сега стените потрепериха по-осезателно, защото се изкачваха Чироко и спътникът й. След като Трини им отвори, Чироко незабавно отиде при Робин, която спеше под куп одеяла. Коленичи до нея, докосна лицето й, после вдигна загрижен поглед.
— Цялата гори.
— Пийна само малко бульон — уведоми я Трини, на която й се щеше да може да каже нещо повече.
Спътникът на Чироко бе личност, позната на Трини, а и на всички, прекарали известно време в Титантаун. Лари О’Хара, единственият лекар-човек на Гея. Никой не го бе грижа, че е тук, защото на Земята му бе отнето правото да практикува, а защо — за това никой не питаше. Може би не го биваше като кардиохирург, но умееше да намества кости или да лекува изгаряния, пък и не вземаше пари. Носеше оригинална черна чанта, без грам електроника вътре. Сега я бе оставил на пода, докато свали коженото си палто. Той бе едър мъж с черна брада и розови бузи, който по-скоро приличаше на дървар, отколкото на хирург. Чироко се дръпна настрана по време на прегледа. Лари не бързаше.
— Може да загуби тези пръсти — по едно време съобщи той.
— Глупости — парира Чироко, шокиращо за Трини.
За първи път се вгледа в Магьосницата и с учудване откри, че тя е облечена само с обичайните си дрехи, с които Трини я знаеше от време оно. Избелялото мексиканско пончо с цвят брик небрежно се увиваше около тялото й, достигаше до коленете и бе достатъчно благопристойно, когато Чироко стоеше, но не и когато се движеше. По босите й нозе все още имаше сняг, но той бързо се топеше.