Що за птица е тя? — почуди се Трини. Отдавна съзнаваше, че Чироко е различна, но допускаше, че все още е човек. Сега вече не бе сигурна. Може би беше нещо повече, но разликата трудно се откриваше. Единственият видим белег бе същият, който носеше и Габи Плъджет. Всички тъмнокожи човешки същества на Гея бяха родени с такъв тен. Само Габи и Чироко винаги изглеждаха така, сякаш току-що са го придобили.
Накрая Лари се извърна и пое кафето, което Трини му предложи. Усмихна се в отговор и приседна, топлейки ръце в бялата чаша.
— Е? — запита Чироко.
— Не е зле да я преместим, но едва ли ще успеем. Пък и не смятам, че в Титантаун ще мога да направя нещо повече. Има измръзвания и пневмония, но е млада и силна и лекарството на Титанидите, което й дадох, е чудесно за пневмонията. При добри грижи ще се оправи.
— Ти оставаш тук, за да съм сигурна, че ги получава — заповяда Чироко. Лари поклати глава.
— Невъзможно. Чакат ме пациенти в Титантаун. Ти или Трини ще се справите сами.
— Казах… — Чироко замълча, а на лицето й се изписа усилие. Извърна се за миг. Лари изглеждаше заинтригуван, нищо повече. Трини знаеше колко е твърдоглав. Веднъж реши ли какви са задълженията му — край, не помагаха никакви спорове. Каквото и да бе станало на Земята, на Гея той тачеше свято хипократовата клетва.
— Съжалявам, че избухнах — извини се Чироко. — Колко можеш да останеш?
— Около двайсет рота, ако има нужда — увери я Лари. — Но за десет-петнайсет минути наистина мога да ви обясня какво да правите. Това лечение е старо като света.
— Опитваше се да каже нещо преди малко — обясни Трини. Чироко се извърна рязко и насмалко не сграбчи Трини за раменете, за да я разтърси. Но се въздържа, само впи очи в нея.
— Спомена ли нещо за останалите? Габи? Крис? Валия?
— Приказваше в просъница — отвърна Трини. — Мисля, че разговаряше с Тея. Беше я страх, но не искаше Тея да го усети. Съвсем объркано.
— Тея — прошепна Чироко. — Боже Господи, как е минала покрай Тея?
— Нали си очаквала да минат по този път — предположи Трини. — Защо иначе ме остави да стоя тук?
— За да покрия всички възможности — тросна се Чироко. — Ти беше резерва, трябваше да се погрижиш за тази нищожна вероятност. Не знам как открила пътя през този лабиринт, още по-малко как го е изминала… — Тя се намръщи и фокусира поглед върху Трини. — Не ме разбирай погрешно. Надявам се, че не се…
— Всичко е наред. Радвам се, че бях тук.
Лицето на Чироко грейна.
— И аз. Зная, че отдавна си тук, и ти благодаря. Ще се погрижа да получиш…
— Не искам нищо — побърза да каже Трини. Отново тези очи я притесняваха.
— Добре. Но няма да го забравя. Докторе, можем ли да я събудим?
— Викай ми Лари. Сега е най-добре да поспи. Ще се събуди когато й дойде времето, но не ви обещавам, че ще е адекватна. Има висока температура.
— Много е важно да говоря с нея. Останалите може да са в беда.
— Разбирам. Дай й още няколко часа и ще опитам да направя нещо.
Чироко не можеше да чака спокойно. Не крачеше насам-натам, нито пък приказваше — всъщност си мълча и не мръдна от стола. Но нетърпението й изпълваше стаята и не позволи на Трини да се отпусне. Лари обаче имаше голям опит в чакането. Прекара времето с една от книгите, които Трини бе изчела по време на дългото си бдение.
Трини винаги бе обичала да готви, а убежището бе пълно с провизии. Робин бе изпила само няколко глътки бульон. За да не стои без работа, тя сготви яйца, бекон и палачинки. Лари ги хареса, а Чироко отказа.
— Тея! — внезапно възкликна Магьосницата и всички се обърнаха към нея. — Но какво говоря за Тея! Как, по дяволите, са минали покрай Тетида?
Очакваха, че ще продължи, но тя замълча. Лари отново се зачете, а Трини за седемнайсети път подреди съдовете. Робин спеше тихичко в леглото.
Когато Робин изсумтя, Чироко моментално се озова до нея и Лари я последва. Трини се втурна след тях, но трябваше да се отмести, когато Чироко се отдръпна за да стори място на Лари, който започна да мери пулса.
Щом усети докосването, Робин отвори очи, понечи да издърпа ръката си и примигна. Нещо в гласа на Лари я успокои. Погледна го, после и Чироко. Не забеляза Трини в сянката.
— Сънувах, че… — започна тя и тръсна глава.
— Как си, Робин? — попита Чироко. Робин леко отмести очи.
— А ти къде беше? — раздразнено каза тя.
— Добър въпрос. В състояние ли си да изслушаш отговора? Така ще си спестиш усилието ти да говориш.
Робин кимна.
— Хубаво. Първо пратих Кларинет в Титантаун да събере екип за разчистване на входа. Ако си спомняш, стълбището бе напълно изолирано.