— Мястото наистина се нуждае от това, но аз не мога да ти помогна.
— Подценяваш се. Желанието ти е неизпълнимо. Ти не си първата Магьосница, която съм номинирала през трите милиона години на моя живот. Има само един начин да се уволниш и той е — с краката напред. Но има нещо, което мога да сторя. Мога да я върна обратно.
Чироко закри лице и дълго не пророни нито дума. Сетне се размърда, скри и двете си ръце под безформеното си пончо и започна да се клати напред-назад.
— Това е единственото, от което се страхувах — каза Чироко, без да се обръща към никого.
— Мога да я създам отново, съвсем същата, каквато си беше — продължи Гея. Знаеш, че пазя образци от тъканта и на двете ви. Когато първоначално бяхте изследвани и идвахте на обработка за безсмъртие, аз записвах спомените ви. Нейните са доста нови. Мога да изградя тялото й и да го изпълня с нейната същност. Тя ще си бъде тя. Кълна се — ще е невъзможно да откриеш някаква разлика. Така ще постъпя и с теб, ако независимо от всичко се наложи да те убия. Ще ти я върна, но с една промяна — ще премахна желанието й да ме унищожи. Само това и нищо друго.
Тя зачака, но Чироко мълчеше.
— Хубаво — махна нетърпеливо Гея. — Дори и това няма да променя. Тя ще си бъде същата във всяко отношение. Не мога да сторя нищо по-добро от това.
Чироко бе загледана в една точка малко над главата на Гея. После сведе очи и отмести поглед към креслото й.
— Единствено от това се страхувах — повтори тя. — Смятах дори да не идвам тук, за да не се наложи да чуя предложението ти и да не се изкушавам. Това би било прекрасен начин да се почувствам по-добре и да намеря извинение, за да продължа да живея. Но после се попитах какво ли би казала Габи по въпроса и разбрах колко зловонно, корумпирано, отвратително дяволско е това деяние. Тя би се ужасила от мисълта, че е оживяла кукла-Габи, направена от теб, от твоята собствена разлагаща се плът. И би поискала незабавно да я убия. А като се замисля по-дълбоко, разбирам, че всеки път, щом я видех, щях да се самоизяждам, докато накрая от мен не останеше нищо.
Чироко въздъхна, погледна нагоре и пак към Гея.
— Това последното ти предложение ли е? — запита тя.
— Това е. Не прави…
Гърмежът на отделните изстрели се сля ведно. Низ от пет отвърстия се появи отпред върху пончото на Чироко, а тежкото кресло изхвърча два метра назад, преди да заглъхне канонадата. Тилът на Гея се разцепи и блъвна кръв. Поне три куршума улучиха гърдите й. Тя бе отхвърлена назад и се търколи на трийсетина метра, преди да се спре.
Чироко стана, без да обръща внимание на онемялата демонична шайка, и се отправи към Гея. Измъкна автоматичния колт четирийсет и пети калибър на Робин под наметалото си, насочи го към главата на Гея и изгърмя последните три патрона. В настъпилата тишина измъкна метална туба, отвори я и поля с прозрачна течност трупа. Драсна клечка кибрит и се отдръпна, когато пламъците лумнаха и плъзнаха по килима.
— Това беше — каза тя, извърна се към множеството и посочи с оръжието си към най-близката катедрала. — Единственият ви шанс е да бягате към спицата. Стигнете ли до ръба, скачайте. Ангелите ще ви поемат и благополучно ще се приземите в Хиперион. — После напълно забрави за тях. Нямаше никакво значение дали ще умрат, или ще оцелеят.
Дишаше задъхано докато сменяше празния пълнител с нов от пришития към пончото джоб. Презареди, дръпна затвора и го пусна.(???) После загърби бумтящите пламъци.
Когато се отдалечи достатъчно, за да вижда ясно, застана в разкрачена стойка, вдигна пистолета и започна да гърми по посока на тънката червена ивица. Стреляше на интервали и не спря, докато не изпразни целия пълнител.
После зареди следващия.
44. Гръм и мълния
Когато преполови четвъртия пълнител, я загложди някакво предчувствие. Отначало съвсем неясно. Тръсна глава, прицели се и продължи да стреля. Преглътна, но гърлото й бе пресъхнало. Дори и да улучваше онова горе, нейните куршуми бяха малки и вероятно безвредни. Независимо от това, стреля още веднъж и беше готова да продължи, когато лошото предчувствие я връхлетя по-силно от преди.
Нещо й подсказваше да бяга. Може би в друга ситуация това би я изненадало. Стреля още два пъти — и затворът засече, опрял в празния пълнител. Тя го освободи и остави пълнителя да падне шумно до нея. Отново преглътна.
Усещането се върна, по-силно от преди. Сълзите напираха и започнаха да се стичат по страните й. По дяволите, тя очакваше да умре, а това ставаше доста по-бавно, отколкото бе предполагала.