Но сега вече знаеше какво усеща, малките косъмчета по ръцете й, по гърба и по врата й настръхнаха. Незнайно защо беше сигурна, че Габи я приканва да се махне оттук.
Това беше някакъв трик на Гея. Направи няколко несигурни крачки и се почувства по-добре. Спря и усещането отново се върна.
Защо бе решена да умре? Това беше елемент от първоначалния й план, просто бе готова да го стори, ако се налагаше. Имаше някои неща, които бе длъжна да свърши. Беше успяла и намерението й бе впоследствие да си плюе на петите. Къде се криеше измамата? Дали Гея не въвеждаше гласа на Габи в съзнанието й, за да я обърка, докато свари с отмъщението?
Внезапно се довери на чувството и тръгна към катедралите.
Като че въздухът се разцепи от мълнията, стоварила се точно на мястото, където бе стояла преди миг. Хукна да бяга, заливана от гнева на Гея, стичащ се от целия заобикалящ я свят. Червеното зарево във висините блестеше по-ярко от всякога.
Скачай!
Тя се подчини, отскачайки рязко наляво, и нова мълния порази мястото, където се бе намирала.
При смешно ниската гравитация в главината би могла да се носи като вихър, но не смогваше да набере скорост. За да ускори своя бяг, й се наложи да започне с къси крачки и постепенно да ги удължава, докато краката й не започнеха да докосват земята на метри разстояние. А скоростта, веднъж придобита, си оставаше висока. Продължи да се носи, като рядко докосваше земята, когато отново удари светкавица.
Най-мъчно сменяше посоката. Когато взе решение да завие надясно, трудно го осъществи, но в крайна сметка успя да извърши маневрата, макар че не беше наясно доколко й е от полза. Ала и този път не я порази гръм.
Земята се тресеше. Някои от катедралите с разклатени основи след ударите на мълниите започнаха да се разпадат. Каменни грамади се разбиваха наоколо, а Чироко изпреварваше бягащи хора. Кулите се клатушкаха и разпадаха, чудовищни каменни блокове политаха неумолимо надолу. Въпреки че тежаха само по няколко килограма, масата им помиташе всичко, що се изпречеше на пътя им.
Прекалено късно бе да завие — пред нея се издигаше копието на Нотр Дам. Сви нозе, продължавайки да се плъзга по повърхността, и изчака да се снижи с половин метър, а после се отблъсна с двата крака и се издигна високо във въздуха. Позабърса върха на катедралата и се устреми надолу, за да подскочи отново. Под нея остатъците от необичайното парти се щураха като ритнат мравуняк. Виждаше спускащия се край на отвора от спицата на Рея точно пред себе си. Нямаше да докосне още веднъж земята, защото ускорението й щеше да я отнесе в нищото. Няколко души бяха достигнали ръба и стояха втренчени надолу пред скока, който никога не биха извършили.
Чироко бръкна в джобчето на наметалото си и извади малка бутилка със сгъстен въздух. Извъртя се с лице към червената светлина, като държеше единия край на цилиндъра притиснат към стомаха си, и отвори клапана. Той изсъска, налягането се опита да я прекатурне, но Чироко успя да запази равновесие и усети, че набира скорост.
Когато бутилката се изпразни, тя я запокити с все сила зад себе си, после измъкна останалите два пълнителя за пистолета, изхвърли и тяк, както и всичко, останало по джобовете й. Канеше се да метне пистолета, но се подвоуми. Робин копнееше да си го получи обратно при възможност. Вместо това се измъкна от червеното пончо, намота го на кълбо и го запрати нагоре. Всеки грам маса имаше значение за скоростта на движението й.
По дяволите! Трябваше да изстреля останалите патрони, вместо да ги изхвърля. Вероятно би могла да запази и пончото си. Вече не можеше да стори нищо, но когато се обърна, видя, че едва ли би било от голяма полза. Цялото вътрешно пространство на спицата на Рея бе осеяно с милиони електрически змии. Беше се надявала бързо да излезе от обсега им, но сега трябваше за приеме и това предизвикателство.
Под себе си разпозна ескорта от Ангели, които плавно кръжаха и чакаха — там, където им бе наредила. Един от тях бе улучен и избухна в облак от пера. Отмести за миг очи, обзета от мъка. Когато отново събра сили да погледне към Ангелите, видя, че останалите пет не са се разпръснали, противно на опасенията й. На пръв поглед като че отлитаха, тъй като всичко, което виждаше, бяха петите им и неистово размаханите криле, но бързо разбра, че те просто са усетили опасността преди нея със своето несравнимо по-добро балистично чувство. Секунди по-късно Чироко се стрелна покрай тях и й се предостави възможност да изпита облекчение, че не е изстреляла и останалите куршуми. Скоростта й вече бе достатъчно висока, за да я изложи на опасността да ги изпревари.