Спуснаха се по стръмния склон на планината по тясна, но добре очертана, криволичеща през две клисури пътека, която ги изведе до дълбоката долина от другата страна. Планините на Рея бяха стръмни и скалисти, със средно седемдесетградусови склонове. Вече не се виждаха високи дървета, но земята бе покрита с дебел пласт лишей, мек като сукно върху билярдна маса. На места преминаваха край широколистни храсти, пронизващи скалата с корени, за да достигнат животворното тяло на Гея на дълбочина близо половин километър.
Скоро между върховете се показа сигналната светлина на Къщата на песните, а зад завоя се разкри гледка, уникална дори за Гея, чието хоби бе да създава необикновени неща.
Между двата върха, всеки извисяващ се отвесно нагоре, като Матерхорн, бе прехвърлена тясна седловина с плоско било и спускащи се право надолу склонове. Платото се наричаше Мачу Пикчу, по името на онова място в Андите, където инките бяха изградили каменния си град в облаците. Самотен слънчев лъч необяснимо как се беше отклонил от потока светлина, нахлуващ през далечния покрив на Хиперион, и пронизвайки мрака, обливаше платото с ярко злато. Като че ли слънцето бе успяло да открие дупчица в най-черните облаци на един късен буреносен следобед.
На Мачу Пикчу имаше само една постройка. Къщата на песните представляваше двуетажна дървена сграда, боядисана в бяло, със зелен дъсчен покрив. От това разстояние приличаше на играчка.
— Пристигнахме, шефе — изпя Титанидата. Габи седна, разтърка очи, обърна се и отправи поглед към долината на Чироко.
— Погледни към делата ми, о, Могъща, и към отчаянието ми — промълви тя. — Скъпи Салти, това момиче е наложително да посети психиатър. Все някой трябва да й го каже.
— Ти й го каза последния път, когато идвахме — отбеляза Псалтерий.
— А, направих го, нали? — трепна Габи. Споменът все още й причиняваше болка. — Я по-добре да продължим.
Двамата се спуснаха по пътеката към тесния рид, която водеше към Мачу Пикчу. Дъсчен висящ мост бе прехвърлен над пропастта пред платото. Мостът можеше да бъде повален с няколко удара на брадвата — така Чироко оставаше недостъпна в своята крепост отвсякъде, освен по въздуха.
На другия край на моста бе приседнал младеж с катерачески обувки и дрехи в цвят каки. От мрачното му изражение Габи си направи извода, че е един от просителите, които в безкрайна процесия от години се отправяха насам, с надеждата да покорят мистериозната и самотна Магьосница на Гея. Щом пристигнеха, откриваха, че тя съвсем не е самотна — с трима-четирима любовници, довтасали преди тях — и можеше измамно лесно за бъде завладяна. Не беше трудно да влезеш в леглото й — стига да не ти пука от навалицата. Съвсем друго бе да излезеш оттам невредим. Чироко сякаш пресушаваше душите на мъжете и когато достигнеше дъното, ги зарязваше. Вече седемдесет години прихождаха тук. Това все още й допадаше, но деветдесет и петте години сексуален живот бяха я направили свръхестествено веща, много повече от всеки от тях. Мъжете се влюбваха в нея с дузини, а тя нежно ги изхвърляше, когато й опротивееха. Габи ги наричаше „Изгубените момчета“.
Прекосиха моста и тя изгледа младежа с подозрение. Такива като него имаха навика да скачат от високо. Вероятно и този ще го направи, помисли си тя, когато младокът с мъка се усмихна в отговор на жеста й, сочещ пътеката към Титантаун и към отломките от неговия предишен живот.
Щом доближиха широката предна веранда, Габи скочи от гърба на Псалтерий. Въпреки че високите двери на къщата бяха изградени според ръста на Титанидите, никоя от тях нямаше право да влезе, освен с лична покана от Магьосницата. Габи прекрачи четирите стъпала пред входа и вече бе сложила длан върху бронзовата дръжка, когато забеляза, че от люлката на верандата виси ръка. Между страничните дъски на седалката зърна бос крак. Останалото бе покрито с мръсно конско одеяло, което повече приличаше на кожух.
Отметна одеялото и се вторачи в застиналото с отворена уста лице на Чироко Джоунс, бивш капитан на КДК „Рингмастър“, а сега Магьосница на Гея, задна-майка на Титанидите, крилат командир на Ангелите, адмирал на флотата от дирижабли — митичната сирена на Титан. Изглеждаше вцепенена. Чироко спеше след тридневен гуляй.
Лицето на Габи се сгърчи от отвращение. Поколеба се, готова да си тръгне — после изражението й постепенно се смекчи. Споменът за любовта понякога оживяваше, когато видеше Чироко в такова състояние. Габи махна чорлавата тъмна коса от челото на спящата жена и бе възнаградена с гръмко изхъркване. Ръцете зашаваха, търсейки одеалото и Магьосницата се обърна.