Тя го бе гледала докато говореше, но едва сега очите й срещнаха за пръв път неговите, търсейки нещо, което не успяха да открият. Тогава тя се засмя и протегна ръка.
— Не, не гледам на теб само като на част от декора. Аз съм Габи Плъджет. Надявам се да не съм те обидила.
Крис се изненада от силата на ръкостискането й.
— Аз съм…
— Крис Мейджър. — Тя отново се засмя. Смехът бе искрен, в това той не се съмняваше. — Не биваше да постъпвам така. Навярно си разбрал, че знам нещичко за теб. Въпреки че не сме се срещали.
— Имам чувството, че… няма значение. — Крис като че ли знаеше името й отнякъде, но щом я чу да твърди, че не са се срещали преди, се отказа да мисли. Ако трябваше да си припомня всички мъгляви преживявания, погребани дълбоко в мозъка му, не би имал време за нищо друго.
— По-късно ще ти разкажа повече — кимна му Габи. — Ще се видим пак. — Помаха му с разперени пръсти, все още усмихната, и се обърна към спътничката си. — Погледни горния ред от символи — започна отново да обяснява. — Задните крака са вляво, главата — вдясно. Горният ред представлява женска: влагалище отзад, пенис в средата и друго влагалище между предните крака. Вторият ред също изобразява женска, а третият — мъжка Титанида, сега става ли ти ясно? Горният ред представя предната-майка и задния-баща, средният ред е задната-майка, а най-долният ред…
— Какво ти каза тя?
Крис се обърна и видя притеснената Валия.
— Добре, а аз какво съм ти казал?
— Че си голям късметлия, и че… нима искаш да го отречеш? — Очите й се разшириха и тя закри с ръка устата си.
— Май има моменти, в които съм късметлия — отвърна й той. — И все пак на това не бива да се разчита. А аз не мога дори да се сетя как сме се срещнали, какво сме говорили или правили заедно. Главата ми е празна… последното, което си спомням, е разговорът ми с Гея в някаква зала в главината. Съжалявам. Нещо да съм ти обещавал?
Но Валия вече се беше обърнала към партньорите си. Доближиха глави и запяха нежна скръбна мелодия. Имаха нещо да си кажат. Той въздъхна и се огледа за Габи и придружителката й, които вече се отдалечаваха надолу по редицата към голяма бяла палатка, разположена в края на поляната.
Валия го помоли да се навърта наоколо докато дойде време за прегледа. После поиска да узнае дали е кутсузлия, когато е с всичкия си и той й отвърна, че не мисли така. Трите Титаниди явно бяха притеснени и се чудеха какво да правят. Реши, че ще е най-добре да се смеси с навалицата и да не ги товари с черния облак на съдбата, тегнещ над него. С такова намерение се отправи надолу по поляната, зяпайки пръснатите на малки групи Титаниди.
Сега нещата му бяха по-ясни. Всеки квадрат съдържаше ансамбъл, който се бореше тъкмо него да изберат за създаване на поколение, и за целта бе подготвил предложението си в съответствие с техните тайнствени правила. Бяха се групирали по двойки, тройки и четворки, като всяка група представляваше един от двайсет и деветте възможни лада за създаване на потомство и вече бе приготвила полуоплодено яйце — първият етап от сексуалния менует на Титанидите.
Докато се размотаваше между групите, Крис се чудеше колко ли от тези предложения ще се осъществят и кой взема решението. Не бе необходима голяма проницателност, за да установиш, че всичко на Гея си има граници. Вероятно индустриализацията би позволила да се поддържа животът на доста по-голям брой разумни същества, отколкото в момента, но скоро пак би била достигната някаква граница. От това следваше, че само малка част от групите наоколо ще бъдат избрани за създаване на поколение. Опита се да познае какъв е техният брой и реши, че предположението му е прекалено рестриктивно, но по-късно научи, че е надхвърлил истинската цифра пет пъти.
Едно такова състезание води до стрес, а стресът — до безумства. Ако в кратера се бяха събрали хора, по време на Карнавала щяха да стават доста схватки, но Титанидите не се бият помежду си. Загубилите се оттегляха да си поплачат в самота. След период на скръб се отдаваха на необуздано пиянство, танци и разговори за следващия карнавал. Но дотогава се ловяха и за сламката — гиздеха отредените им квадрати с муски, амулети и талисмани, отдаваха се на всякакви суеверия подобно на комарджии или диваци, които съзнават собственото си нищожество и са готови на всичко, за да привлекат вниманието на Бога.
Украсата, която бяха създали, за да подкрепят предложенията си, варираше от бароков разкош до източен аскетизъм. Крис видя двойка, която бе изградила клатушкаща се кула, отрупана със счупени стъкла, цветя, празни консервни кутии и красиви керамични съдове. Друг квадрат бе постлан с бели пера, напръскани с кръв. Някои от участниците изобразяваха живи картини или пародии, други, изправени на задните си крака, жонглираха с ножове. Имаше и една застинала простичка композиция, която Крис намери за неустоима: очукан сив камък, а отгоре му яйце, украсено с клонка и две дребни цветчета.