Видя и квадрат със само едно същество. Крис първо сметна, че останалите от ансамбъла ще пристигнат тепърва, но когато изучи надписа, се смая още повече:
Според обяснението на Габи всеки ред от надписа представляваше една Титанида. Значи тази женска май възнамеряваше да бъде едновременно предна-майка, преден-баща, заден-баща и задна-майка на своето дете. Вгледа се в нея. Красиво създание със снежнобяла козина, седнало в тревата с едно зелено яйце между изпъкналите си колене. Не можеше да устои:
— Извинете. Мисля, че не разбирам как…
Тя му се усмихна, но погледът й издаваше неразбиране. Изпя му няколко тона, повдигна красноречиво рамене и поклати глава.
Отмина я, все още изпълнен с любопитство относно намеренията й.
Смяташе да се измъкне, но още не бе успял, когато Магьосницата се появи от палатката си и започна прегледа на офертите. Крис се оказа съвсем наблизо и реши да погледа.
Тя беше едра жена и не се опитваше да прикрие този факт, движеше се изправена, с дръпнати назад рамене и издадена напред брадичка. Кожата й бе светлокафява, а кестенявата коса се разпиляваше небрежно от двете страни на прокарания по средата й път. Челото беше леко изпъкнало, носът — въздълъг, а челюстта — прекалено широка, за да играе романтични роли по филмите, но движенията й бяха белязани с властност, а съществото й — с нещо повече от обикновена красота. Стъпваше на пръстите на босите си крака, походка при четвърт „жи“, каквато Крис вече беше виждал и при която колената се прегъваха при всяка крачка едвам-едвам, а повечето от работата се падаше на бедрата. Котешка походка, твърде сексапилна, въпреки че не това бе целта й. Просто така бе най-ефективно да се върви на Гея.
Крис я следваше, докато тя сновеше между редовете на претендентите. Придружаваше я двойка самци-Титаниди от клана Кантата със светъл тен, без окосмяване, освен по главата, опашката и долната част на огромните дори за расата им ръце и крака. Единият носеше папка, а другият позлатена кутия. Очевидно бяха еднояйчни близнаци. Имаха само златни гривни и ленти около крайниците си. Магьосницата нямаше толкова царствен вид. Единственото й одеяние бе избелялото кафеникаво наметало с отвор за главата, което покриваше коленете й. Ръцете й често се губеха из гънките му, но когато се появяваха, Крис успяваше да види, че отдолу е гола.
Магьосницата нехаеше за белите линии и се местеше от квадрат на квадрат както й бе угодно. Свитата й от Титаниди и малобройните странични наблюдатели се придържаха към пътечките между квадратите, Крис правеше същото. Един от двамата Кантата следеше Магьосницата да не пропусне някоя група, като отмяташе квадратите в папката и веднъж, когато Магьосницата кривна в погрешна посока, я повика обратно.
Личеше си, че тя познава много от Титанидите. Често се спираше да попее с тях, с някои се целуваше, други прегръщаше. Движеше се бавно между групите, след като първо прочиташе надписа и оглеждаше Титанидите от глава до пети с безизразно лице. Понякога се спираше и се вглъбяваше в мислите си, сетне се съветваше с адютанта си, промърморваше му нещо и продължаваше нататък. В някои квадрати задаваше въпроси на един или няколко от кандидатите.
Така премина през цялата група, за да се върне и да започне отначало. Крис се поотегчи. Реши да се сбогува и да пожелае късмет на Валия и нейния ансамбъл.
— Къде беше? — изсъска Валия.
— Наистина няма да ти донеса добро — отвърна Крис. Забеляза, че красивото яйце е поставено върху гърлото на празна бутилка от текила в нозете на Валия. — Моето въздействие не е по-голямо от това там — посочи с ръка към яйцето.
— Моля те, Крис, изпълни ми това желание. Ти обеща. — Очите й го гледаха умолително и той с неудобство си помисли, че наистина бе обещал нещо такова. Отмести поглед, погледна я отново и кимна.
— Всичко, което се иска от теб, е просто да стоиш на ръба на линията. Не бива да влизаш в квадрата по време на прегледа. Ш-шш! Тихо, слушайте, тя идва!
Крис се обърна и я видя, минаваше по редицата отзад. Преглеждаше срещуположния ред, придвижваше се сравнително бързо и мина само на метри от Крис. След още няколко крачки тя поспря, наклони леко глава, след това се обърна и го погледна със свъсени вежди. Крис се почувства неудобно, но не можеше да отмести поглед. Накрая крайчето на устата й трепна.