— Ето те пак — каза тя. — Срещнахме се за малко преди декарот. Аз съм Чироко. Можеш да ми викаш Роки. — Не му протегна ръка, но продължи да се взира в него. Почувства се недостатъчно облечен само по шортите, с които се беше събудил. Магьосницата се вгледа във Валия, опомни се и я фиксира с погледа, под който Крис се бе почувствал толкова неудобно. Сетне се приближи към потенциалното Двойно-минорно Миксолидийско трио.
— Ти си Валия — каза Чироко. Титанидата отвърна със странен поклон. — Познавах добре твоята задна-майка. — Тя обиколи Валия, поглаждайки с ръка гладките й шарени хълбоци. Кимна на Хикирики и Цимбал, наведе се да хване задния десен глезен на Валия, после продължи да я поглажда. Отново я заобиколи отпред, пресегна се и я потупа по бузата. Коленичи и потърка предния крак на Титанидата с две ръце, след това извърна глава и каза на Крис:
— Попаднал си в добра компания. Валия е Еолийско соло. Мисля, че тя е единствената, за която съм разрешила подобна смесица от Мадригал и Самба. След още двеста-триста килорота наследниците й могат да оформят собствен акорд. Това, което тя предлага тук, е добре обмислено. Сработването е отлично за разлика от смелото предложение за Локролидийски дует, което направи на миналия Карнавал. Но тя е само… Да кажем, на възраст пет земни години, а младите искат да правят всичко сами, нали Валия?
Бледа руменина изби по жълтеникавите бузи на Титанидата, щом Магьосницата се изправи. Тя извърна поглед и се изчерви още повече, когато Чироко се засмя и я потупа по бедрото.
— Очаквах този път да пееш Еолийско соло — подкачи я Чироко. Тя хвърли поглед към Крис, който вече се чувстваше неудобно. Това доста му напомняше оглед на коне. Очакваше тя да повдигне бърните на титанидата и да огледа зъбите й.
— Да се пее Еолийско соло при Титанидите е евфемизъм за самонадеяност — обясни Чироко. — Женска Титанида може успешно да се клонира, като стане четворен родител за своето поколение чрез предно и задно самоосеменяване. Но не им позволявам да го правят прекалено често. — Тя постави ръце върху бедрата на Титанидата, отново се пресегна и поглади с опакото на ръката си гръдта й. — Готови ли са тези гърди за голямата отговорност, дете мое?
— Да, капитане.
— Добре си подбрала предните родители, Валия. Твоята задна-майка би била горда. — Тя се извърна и взе яйцето от стъкления му пиедестал. Настъпи тишина, когато Магьосницата вдигна яйцето към светлината и го поднесе към устните си. Целуна го, отвори уста и внимателно го лапна. Когато го извади, то вече бе променило цвета си, за да стане само за секунди прозрачно като стъкло. В този миг Валия се раздвижи, разтвори задните си крака, повдигна опашка и наведе напред торса си. Розовата коса закри лицето й. Крис за момент възвърна паметта си: той бе виждал Титаниди да извършват предно съешаване — нещо, което често правеха с голямо удоволствие по време на Карнавала. Това беше женската позиция — готовност да бъде качена от Титанидата, изпълняваща мъжката роля. Магьосницата заобиколи отзад Валия, която потръпваше в очакване.
Крис отмести поглед, мигайки. Ръката й изчезна вътре до лакътя. Когато я измъкна отново, яйцето вече не беше в дланта й.
— Неприятно ли е за гледане? — Магьосницата избърса ръката си в кърпата и я подхвърли на чакащия адютант. — Собствениците на скотовъдни ферми го правят нон-стоп.
— Да, но това са… е, това са човешки същества. Просто ме шокира като непристойно… може би не биваше да го казвам.
— Говори каквото ти скимне. — Чироко вдигна рамене. — Те намират нашите сватбени обичаи за скучни и май имат право. — Тя отправи поглед към Крис. — Я ми кажи, ти и Валия да не би да се чукате?
— Не разбирам какво имаш предвид. — След като изрече тези думи, изпита неприятното усещане, че чудесно разбира.
— Няма значение. Тя изглежда ти е приятел, все пак.
— Да, изглежда. Наистина не си спомням. — Той погледна през рамо и видя трите Титаниди да превалят ръба на кратера, за да консумират ансамбъла.
— Може и така да е. Виждам защо си дошъл тук. Е, все пак би трябвало да присъстваш на празненството. Ако тя не беше толкова възбудена, щеше да те вземе и ти да пояздиш. — Чироко запя на единия от Титанидите, който й протегна фамилиарно ръка.
— Това е Арфа от акорда Кантата. Той не говори английски, но ще те отведе на празника и ще те върне след няколко рота. Трезвен, надявам се. Ще се срещнем в палатката ми, ей там. Има някои неща, за които трябва да поговорим.
13. Гостоприемство
В карнавалната палатка на Магьосницата цареше хладен полумрак. Покривът изглеждаше тежък и плътен, докато страничните стени бяха от бяла коприна, надупчена, за да пропуска бриза. Над главите им се движеше бавно напред-назад рамка с опънато върху нея платно и разклащаше драпериите и лентите, украсяващи хоризонталната греда. Габи, Робин, Псалтерий и Крис седяха върху големи възглавници в очакване на Магьосницата.