Титанидите обичаха да кичат покоите на Магьосницата по време на Карнавала. По земята бяха разстлани един връз друг тъкани килими ръчна изработка, сред които се открояваше един, изобразяващ огромното колело с шест спици. До две от стените се издигаха купища възглавници. Край третата беше изложен Снежният трон, направен от двайсеткилограмови пласт-листови торбички, пълни с Планинския Прах на Разума, най-добрият кокаин във Вселената, основната експортна стока на Гея. Титанидите изграждаха трона за всеки карнавал, като нареждаха пликовете с кристалния прах по подобие на торбите пясък по кейовете.
Върху две ниски маси изпускаха пара или се изстудяваха в запотени сребърни съдове с натрошен лед най-изисканите блюда от кулинарното изкуство на Титанидите, които влизаха и излизаха непрестанно, за да отнесат изстиналите ястия и да ги заменят с нови вкуснотии.
— Трябва да опитате някои от специалитетите — подкани ги Габи. Тя забеляза, че главата на Крис клюма, и се усмихна. Хиперион си правеше такива шеги с новопристигналите. Светлината никога не отслабваше и хората незабелязано за себе си оставаха будни по четирийсет-петдесет часа. Чудеше се колко ли е спал нещастникът от началото на Карнавала. Припомни си своите първи дни на Гея, когато двете с Чироко вървяха до изнемога. Това бе твърде отдавна. Споменът я подсети колко стара се чувства. Вече се чудеше била ли е някога млада.
Да, била е, отдавна, на бреговете на Мисисипи, близо до Ню Орлиънз — в съборетината с прашен таван, където се криеше всяка нощ, за да избяга от плача на майка си. Прозорецът на капандурата се отваряше. Тогава свирките на влекачите заглушаваха звуците, долитащи отдолу от къщата и Габи можеше да гледа звездите.
По-късно, след като майка й почина, а баща й влезе в затвора, леля й и чичо й я отведоха в Калифорния. В Скалистите планини за първи път видя Млечния път. Астрономията се превърна в нейна страст. Изчиташе всяка попаднала й книга, пътуваше на стоп до Маунт Уилсън, сама се зае да учи математика, за да запълни пропуските на калифорнийската образователна система.
Хората не я интересуваха особено. Когато леля й си тръгна, взе своите деца и изостави Габи. Чичо й не я искаше, така че тя последва жената от социалните служби, без дори да се обърне назад. Когато навърши четиринайсет, откри, че с лекота преспива с момче само защото то има телескоп. Но след като продаде телескопа, тя повече не го потърси. Сексът я отегчаваше.
Израсна тиха и красива девойка. Хубостта бе нещо досадно, подобно на смога или бедността, но имаше начини да се справи и с трите неща. Откри как да сплашва и отблъсква момчетата, за да не й досаждат. По върховете нямаше смог, и тя се научи да ходи из планините с телескоп на рамо. В Калифорнийския технически университет приемаха дори голтаци и жени, но изискванията бяха наистина твърде високи. Същото бе и в Сорбоната и Маунт Паломар, в Зеленчукская и Коперник.
Габи мразеше да пътува. Но замина за Луната, тъй като там условията за наблюдение бяха по-добри. Когато узна за плановете да изпратят телескоп до Сатурн, вече бе сигурна, че тя трябва да е една от персонала. Но край Сатурн ги очакваха Гея и катастрофата. Половин година екипажът на „Рингмастър“ се бе люшкал между съня и пълната липса на сетивни възприятия в мрачните недра на Океан, ужасното божествено дете на Гея. За Габи тези месеци бяха равни на двайсет години. Изживя всяка една секунда. Имаше достатъчно време, за да изучи живота и да разбере, че го желае. И да осъзнае, че няма нито един приятел, че не обича никого и никой не я обича. А това не беше без значение.
Всичко това се бе случило преди седемдесет и пет години. Оттогава не бе виждала звездите, но не усещаше липсата им. Кому са нужни звездите, щом има приятели?
— Какво ти става? — запита Робин.
— Извинявай. Бях се зареяла из прашните дебри на мислите си. Така са старите хора.
Робин й хвърли укоризнен поглед, който разсмя Габи. Робин й харесваше. Рядко беше срещала някой с толкова упорита гордост, инат и чепатости. Тя бе по-неземна дори от Титанида, Почти не познаваше тъй наречената „човешка“ култура, наясно бе с неведението си и преплиташе слепия шовинизъм с желанието да научи нещо повече. Да разговаряш с Робин бе деликатно и малко опасно начинание. Не ставаше за съдружник и придружител, преди да си спечелил доверието й.