Габи харесваше и Крис, но докато се стремеше да предпази Робин от самата нея, то при Крис желанието й бе да го защити от безумния свят наоколо. Без сам да разбира, той продължаваше смело да се справя с трудностите, породени от изкривения му светоглед, от съществуването му, завладяно от безброй злобни духове, които говореха с неговия глас, гледаха с неговите очи и понякога удряха с неговите юмруци. Той вече не можеше да си позволи да се обвърже емоционално, защото някое от неговите променени „аз“ би могло твърде скоро да го предаде. Кой би му се доверил, след като веднъж е разбулил големите или малки тайни на любовта?
Крис улови погледа на Габи и се усмихна несигурно. Правата кестенява коса падаше върху лявото му око и го караше да тръска глава. Беше висок на ръст, метър и осемдесет и пет — метър и деветдесет, с нормално телосложение и ъгловато лице, което би изглеждало жестоко, ако бръчиците край очите не говореха за изживяна болка. Първоначалното впечатление за твърдост се получаваше от леко сплескания му нос и гъстите вежди.
Тялото му също би могло да таи мощ, но изглеждаше толкова окаяно, покрито само с окъсани шорти и бледа кожа, че беше невъзможно да таи заплаха. Ръцете и краката му бяха силни, раменете — добре развити, но имаше повечко тлъстини около кръста. Не беше прекалено окосмен — съвсем по вкуса на Габи.
Общо взето, тя разбираше защо Валия го намира за привлекателен. Чудеше се дали Крис го е разбрал.
Чироко се вмъкна вътре, следвана от близнаците Титаниди. Озърна се, като бършеше лицето си с мокра кърпа и пристъпи към ъгъла на палатката.
— Къде е Валия? — запита. — И не трябваше ли да има и Титанида за Робин? — Тя се измъкна от мексиканското си вълнено пончо и мина зад висок до раменете параван. Водата потече от душа, окачен над нея. Обърна лице нагоре и тръсна глава. — Бихте ли ме извинили за момент, приятели? Тук е доста горещо.
— Валия все още е със своята група — обясни Крис. — Ти не каза, че трябва да я доведа тук.
— Не си ли малко припряна, Роки? — запротестира Габи. — Защо не започнеш от самото начало?
— Съжалявам. Права си. Робин, с теб се виждаме за пръв път. Крис, ние сме се срещали, но ти не си спомняш. Проблемът е, че Гея каза на Габи, че вие двамата сте тръгнали насам…
— Насам? — изписка Робин. — Та тя ме изхвърли!
— Зная, зная. — успокоително отвърна Чироко. — Повярвай ми, мразя тия номера. Протестирах как ли не, но без никаква полза. Не забравяй, че аз работя за нея, а не обратното. — Тя погледна разсеяно към Габи, задържа за миг погледа си и продължи да се сапунисва.
— Няма значение, ние знаехме, че падате и че вероятно и двамата ще се справите. Учудващо е, но повечето пилигрими се справят. Май единственият начин да умреш при Голямото падане е да се панираш. Някои хора…
— Можеш да се удавиш — вметна начумерено Робин.
— Какво да кажа? — запита Чироко. — Очевидно е опасно, а също така отвратително. Но длъжна ли съм да се извинявам за нещо, в което нямам пръст? — Тя погледна Робин, която замълча и само поклати глава. — Както ви казах, някои хора отблъскват Ангелите при опитите им да помогнат, а Ангелите са способни само на толкова. Така че нейната цел — както ми обясни, и не мислете, че я защитавам — е да ви научи да реагирате правилно в кризисни ситуации. Ако се панирате, никога няма да станете герои. Или поне Гея смята така.
Притеснението на Крис очевидно нарастваше.
— Ако всичко това трябва да ми говори нещо, боя се, че не се досещам.
— Голямото падане — обясни Габи. — Може би е по-добре, че не си спомняш. Гея изхвърля пилигримите от един фалшив асансьор след събеседването. И те падат чак до външния пръстен.
— Все още ли не си спомняш нищо? — запита Чироко. Душът спря и едната Титанида й подаде кърпа.
— Нищо. От момента на раздялата, та до неотдавна — пълен вакуум.
— Разбираемо е дори за човек, който не е в твоето състояние — каза Чироко. — Говорих с един от Ангелите — Тя погледна към Робин — С Дебелия Фред.
Габи се засмя.
— Още ли се навърта наоколо? — тя забеляза погледа на Робин и безуспешно се опита да прикрие усмивката си.
— А как иначе, къде другаде от небето ще се сипят обекти на сексуалните му апетити? Разправи ми за срещата си с две дебели глави. С едната най-после се разбрали и Фред й помогнал да слезе при Офион. Другият е бил пълен откаченяк. Не го пускал дори да припари до него, но Фред го последвал с надеждата, че щом земята се приближи, мъжът ще се осъзнае. Представете си изненадата на Дебелия Фред, когато онова приятелче се пльоснало право на гърба на един цепелин.