— Кой е бил това? — попита Габи. — Искам да кажа, кой цепелин.
— Фред твърди, че е бил Безстрашния.
— Трябва да е станало малко след като го повиках с още двама, за да ми помогнат да отпуша Аглая — учуди се Габи.
— Без съмнение. — Чироко за миг спря да се бърше и погледна очаквателно Крис, който бързо сведе очи. Излезе под душа, навлече бялата роба, подадена й от прислужника Титанидита, и седна с кръстосани крака на пода пред трите човешки същества и Титанидата. Прислужникът й коленичи зад нея и се зае да подсушава мократа й коса.
— Този твой късмет не ми дава мира — започна тя. — Гея ми разправи за твоето състояние, разбира се, и спомена нещо и за късмета. Честно казано, не ми се вярва, че някой може да е страхотен късметлия. Това противоречи на всичко, което съм учила. Е, повечето от знанията ми са остарели със седемдесет години.
— Смята се за доста добре доказано — отвърна Крис. — Чувал съм, че повечето хора не вярват в мощта на пси-енергията. Съществуват уравнения, описващи точно какво става, но не смея да твърдя, че ги разбирам. Теорията за частиците-носители на свободната воля, слоевете на реалността… Чел съм някаква статия за това.
— Ние тук не получаваме много вестници. — Чироко се намръщи. — Не си падам по тази теория. Никога не съм я харесвала.
— Айнщайн пък не е харесвал квантовата механика — намеси се Габи.
— Права си — въздъхна Чироко. — Но винаги съм се чудела какво излиза в края на краищата. По мое време бяха сигурни, че за година-две ще дешифрират генетичния код. Щяхме да ликвидираме всички болести и генетични аномалии. И никой не предполагаше, че съвсем скоро ще се изправим пред психологически проблеми. Стана точно обратното. Някои неща се оказаха доста по-сложни, отколкото си мислехме, а се получиха пробиви в най-неочаквани области. Иди разбери… Но все пак, сега говорим за късмета.
— Не е ясно защо — намеси се Крис. — Но май от време на време ставам по-късметлия.
— Не ми харесва, ако наистина само късметът е причината да се приземиш върху гърба на Безстрашния — заяви Чироко. — Зависи от това колко далече отиваш в догадките си, но би могъл да решиш, че титановото дърво е затапило помпата на Аглая, само и само за да повика Габи Безстрашния и ти да се приземиш върху гърба му. И не ми се иска да вярвам, че Вселената е чак толкова детерминирана.
— И на мен — изръмжа Габи, — но вярвам в късмета. Хайде, Роки. Защо все не искаш да приемеш, че съществува кукловод, който дърпа някои от конците ти? Нима досега не си разбрала какво означава това?
Чироко й хвърли убийствен поглед, за миг в очите й се мерна призрачна сянка.
— Хубаво — омекна Габи, като хвана ръцете й. — Съжалявам. От това няма отърване, нали?
Чироко се съвзе бързо и едва доловимо поклати глава. Позамисли се и вдигна поглед.
— Забравям за добрия тон — призна тя. — Кларинет, попитай хората какво биха искали да пийнат и донеси няколко подноса, за са ни под ръка.
Габи одобри паузата. Не й се влизаше в расправии с Чироко точно сега. Стана и помогна на Кларинет да донесе храната, представи Псалтерий, Крис и Чироко на Робин. Ястиетата и напитките бяха оценени високо, размениха се дребни шеги и закачки. Всички се смяха на разказа за първото й запознанство със супата на Титанидите, чиято главна съставка са живи червеи, изкиснати в саламура. След като пийнаха, всички като че ли се отпуснаха.
— Както казах — обобщи Чироко, — чухме, че падате тук. Не съм запозната с плановете ви, но според мен досега да сте си тръгнали, ако смятахте да си ходите. Какво ще кажете? Крис?
— Не зная. Наистина нямах време да градя планове. Като че ли само преди часове Гея ми обясни какво трябва да направя.
— И напълно те обърка, разбирам.
Той се усмихна.
— Точно така. Мисля, че ми се остава, но не съм наясно какво ще правя.
— В това е същината на изпитанието — заяви Чироко. — Няма да си наясно, преди да се изправиш лице в лице с него. Остава ти само да вървиш и да търсиш. Затова и те наричаме пилигрим. А ти, Робин?
Робин сведе очи към ръцете си и миг мълча, после погледна твърдо Чироко.
— Питам се дали да ти разкривам плановете си. Не зная дали заслужаваш доверие.
— Ето един прям отговор — подсмихна се Чироко.
— Тя има да урежда сметки с Гея — обясни Габи. — И на мен ми нямаше капка доверие. Може би още ми няма.
— Ще я пречукам — каза Робин с тиха заплаха. — Тя се опита да ме убие, и се кълна, че ще се добера до нея. Вие не можете да ме спрете.
Чироко се засмя.
— Да те спрем ли? Едва ли ще има нужда. Носиш ли със себе си и някое ядрено? — Тя погледна към колта на хълбока на Робин. — Това чудо заредено ли е?