Свистенето я накара да подскочи. Спря се да потърси причината и откри ластари от ниски, месести растения, които изпускаха фини пръски. Никое от тях не се отглеждаше на Ковън. От пухтящите редици на пръскачките, пресичащи надиплената нива, можеше и да не успее да види причината за мъглата. Тя се усмихна и пое дълбоко дъх. Мирисът на влажна пръст я върна обратно към детството, към обикновените дни, прекарани в игри из полята с узрели ягоди.
Кръчмата представляваше ниска дървена постройка с широка според обичая врата. Отвън висеше знак: два кръга, горният по-малък с две точки на върха, полегати очи и зъбата усмивка.
Зачуди се — защо точно котка? И защо на табелата пише на испански? Ако Титанидите изобщо учеха човешки език, то той неизменно биваше английски, но ето че над вратата беше изписано: „La Gata Encantada“. И то дори не с обичайните за Титанидите рунически знаци. Робин реши, че са странна раса. Толкова приличаха на хората по толкова много неща. Повечето от уменията им бяха като човешките. Повечето от заниманията им бяха чисто човешки. Също и изкуството — с изключение на тяхната невероятна музика. Странната им система за възпроизводство бе единственото нещо, което определено си беше лично тяхно.
Но не съвсем, помисли си тя, когато на влизане в „Омагьосаната Котка“ премина през водния праг, задължителен за всяко тукашно обществено заведение. Подът бе пясък, покрит със слама. В интерес на истината, Титанидите се справяха с проблема за съвместяването на урбанизацията и своята неспособност да сдържат естествените си нужди по-добре, отколкото, да речем, общината на Ню Йорк по времето на конете и четириколките. Градът гъмжеше от подобни на броненосци същества, чиято единствена храна бяха повсеместно разпръснатите купчини от оранжеви топки. В частните домове с проблема се справяха кой както може, с лопати и кошове за отпадъци. Но това беше невъзможно за места, където се събираха повечко Титаниди. Те зарязваха добрите маниери и просто не се притесняваха. Но имаха водните прагове, за да мият краката си, преди да се приберат вкъщи.
С изключение на това, „Омагьосаната котка“ си беше почти чиста проба човешка кръчма, но с повечко разстояние между масите. Имаше дори дълъг дървен бар с месингово перило. Помещението бе тъпкано с Титаниди, които се блъскаха наоколо, но тя вече не береше грижа дали няма да я настъпят. В подобна човешка навалица имаше доста повече шансове да го отнесе.
— Хей, човешкото момиче! — Робин се огледа и видя бармана да й маха. Той й подхвърли възглавница. — Приятелите ти са отзад. Искаш ли коренова бира?
— Да, моля. Благодаря. — Знаеше от първото си посещение, че тази бира е тъмно, пенливо алкохолно питие от ферментирали корени. Имаше познатия вкус на бирата, но беше по-силна — и по-тъмна. Харесваше й.
Групата се беше събрала около голяма кръгла маса в далечния ъгъл: Чироко, Габи, Крис, Псалтерий, Валия, Кларинет и Четвърта титанида, която не познаваше. Питието на Робин я бе изпреварило, налято в чудовищна петлитрова халба. Седна на възглавницата, като масата остана на нивото на гърдите й.
— Има ли котки на Гея? — запита тя.
Габи погледна Чироко и двете вдигнаха рамене.
— Май не съм виждала тук нито една — отвърна Габи. — Заведението е кръстено на един марш. Титанидите обичат маршовете. Смятат Джон Филип Суса за най-великия живял някога композитор.
— Не е съвсем точно — възпротиви се Псалтерий. — Той стои редом с Йохан Себастиян Бах. — Отпи глътка и като забеляза, че Робин и Крис го гледат, продължи с обясненията си. — Без да ги подценявам излишно, длъжен съм да заявя, че и двамата са основополагащи и първични. Бах — с геометрията от повтарящи се звукови форми, с висшата математика, внушаваща хармония. Суса — с чистия бравурен блясък. Те създават музиката си все едно че редят тухлите на вавилонски зикурат, един храм с пирамидална структура: Суса го изгражда от месинг, а Бах — от дърво. Всички човеци го правят по сходен начин. Дори на хартия вашата музика прилича на тухлена зидария.
— Никога не ни е идвало на ум нещо подобно — допълни Валия. — Да отпразнуваш една песен и после да я консервираш така, че да можеш да я изпълнениш по абсолютно същия начин, е една нова идея. Записана, музиката на Бах и Суса е прекрасна, без излишни усложнения. Тя е свръхчовешка.
Чироко въртеше глуповато очи напред-назад между двете Титаниди, сетне отмести поглед към Робин и Крис. Срещна известна трудност да ги открие.