— А сега знаете точно толкова, колкото и в началото — каза тя. — Лично аз никога не съм си падала по Суса. Що се отнася до Бах — мога да го приема, мога и да не го приема. — Тя примигна, поглеждайки ту един, ту друг, сякаш очакваше да й противоречат. Но всички мълчаха и тя яко си гаврътна от халбата. Част от бирата потече по брадичката й.
— Скоро ще те изгонят от бара, капитане — деликатно я подсети Габи, като сложи ръка на рамото й.
— Кой казва, че съм пияна? — изръмжа Чироко. Чашата й се прекатури и златисто-кафява пенлива вълна заля масата. За миг се възцари гробна тишина, после пак настана глъчка, тъй като Титанидите се постараха да се направят на ударени. Някой дойде и избърса с парцал масата, а пред Чироко се появи нова халба.
— Никой не е казал нищо подобно, Роки — тихо продължи Габи.
Чироко като че вече беше забравила.
— Робин, ти, мисля, не познаваш Обой. Обой (Диез Миксолидийско трио) Болеро, представям ти Робин Деветопръстата, от Ковън. Робин, това е Обой. Тя е от добър акорд и ще те топли, когато задухат студените ветрове.
Титанидата се надигна и стори дълбок поклон с предните си крака.
— Нека Свещеният Поток ни свърже — промърмори Робин и направи лека чупка в кръста, докато изучаваше с поглед компаньонката си за из път. Обой сякаш бе покрита с плюшен килим, дебел седем-осем сантиметра. Само по дланите, по малки области около зърната на гърдите и част от лицето лъсваше гола кожа с наситен маслиненозелен цвят. Същия цвят имаше и козината й, но тя бе изпъстрена с кафяви петна, като отпечатъци от пръсти. Кичурите по главата и опашката й бяха снежнобели. Приличаше на голяма плюшена играчка с големи, кафяви очи като копчета.
— С Кларинет се познавате, нали? — продължи Чироко. — Старият Клари е … да го наречем, внук на първата дяволска Титанида, която срещнахме тук. Неговата задна-майка беше първата Миксо-оеи… на Кралинет. — Тя замлъкна, преплитайки език. — Миксо-е-ай-нийски. Миксойонийски. Тя е първият Миксойонийски на Кралинет. После се размножила със своя заден-баща. Не звучи най-прелестно от човешка гледна точка, ама е отличен начин за подобряване на породата. Кларинет е Лидийски дует. — Тя се оригна и стана по-сериозна. — Като всички нас.
— Какво искаш да кажеш? — запита Крис.
— Че всички хора са Лидийски дуети — отвърна Чироко. Извади писалка и за почна да драска по масата.
Ж М Ж
Ж М М
— Погледнете тук — рече тя. — Това е Лидийски дует. Горната линия е женска, долната — мъжка. Звездата е полуоплоденото яйце. Горната стрелка сочи пътя на яйцето, а долните стрелки — кой кого чука, първично и вторично. При Лидийския дует: предната-майка и задната-майка са женски; предният-баща и задният-баща са мъжки. Също както при хората. Единствената разлика е, че Титанидите трябва да го правят два пъти. — Тя цинично се захили към Крис. — Двойно удоволствие, а?
— Роки, не е ли по-добре…
— Това е единственият лад, при който Титанидите се свързват като хората — каза Чироко и удари с юмрук по масата. — Това е единственият начин от двайсет и девет възможни. Има дуети, които са изцяло женски — три вида. Еолийски дуети. При Лидийските дуети се включва и мъжки, но в повечето случаи той е задна-майка. — Тя се намръщи и започна да брои на пръсти. — В повечето случаи. Четири от седем възможни. При Хиполидийския лад женската се опложда фронтално, а при Ликролийдиския го прави предно. — Прее-ее-дно.
— Роки…
— Наистина ли може да се съешава сама със себе си? — запита Крис. Габи му хвърли възмутен поглед, но той едва ли беше от значение, тъй като Чироко едва ли бе чула въпроса му. Тя клюмаше над масата, втренчила поглед в знаците, които бе нарисувала.
— Не по начина, по който си мислите — намеси се Обой. — Това е физически невъзможно. Извършва се мануално. Спермата се събира и после се имплантира. Спермата от задния пенис може да оплоди предната вулва, но само при един и същи индивид, а не между…
— Приятели, приятели, оставете ме да отдъхна, моля ви. Какво ще кажете? — Габи ги изгледа един по един, накрая се спря на Чироко. На лицето й се появи гримаса и тя се надигна — Дами и господа, и Титаниди, надявах се да започнем това пътешествие с малко повече организация. Мисля, че Роки имаше да каже някои неща, но това, по дяволите, може да почака.
— Може да почака — измърмори Чироко.
— Добре. Между другото, първата част от пътешествието е изключително лесна. Ще плаваме надолу по реката без да ни е грижа за света наоколо. Трябва само да натоварим всичко на лодките и да ги отблъснем от брега. Така че какво бихте казали да станем и да потеглим?
— Да потеглим! — откликна Чироко. — Тост! За пътя! Нека ни преведе през приключенията и ни върне по живо по здраво вкъщи. — Тя се изправи и вдигна чаша. На Робин й трябваха и двете ръце, за да вдигне своята халба, и да я доближи към другите сред звън и разплискана бира. Отпи дълга глътка и чу трясък. Магьосницата се беше сгромолясала от стола си.