Обаче не бе изгубила съзнание. Робин така и не можа да реши дали това е добре или напротив.
— Момент, момент — започна Чироко и размаха ръце. — Знаете как е с бирата. Трябва да смръкна малко прах. Веднага се връщам, а? — Тя се закандилка към изхода.
Проехтя писък. Докато Робин все още се чудеше чий е, Габи се изправи, прескочи масата, като успя по някакъв начин да си проправи път през тълпата Титаниди.
— Ето го! Ето го! Той е!
Сега разпознае гласа на Чироко и се зачуди какво ли я е стреснало толкова. Робин питаеше съмнения по отношение на характера на Магьосницата, но не я смяташе за страхливка.
В единия край на бара, близо до вратата, се бе образувала навалица. Нямаше изгледи с нейния ръст да успее да надзърне над високите конски задници, така че скочи върху бара и успя да се придвижи почти до центъра на суматохата.
Видя Чироко, успокоявана от непозната за Робин Титанида. Габи стоеше малко встрани. В едната си ръка държеше нож, а другата размахваше срещу треперещия на пода пред нея мъж. На трепкащата светлина от фенерите зъбите й проблясваха диво.
— Ставай, ставай — съскаше тя. — Ти си като лайната по пода, отвратително същество. Време е някой да те очисти, и аз съм тази, която ще го направи.
— Не съм сторил нищо — стенеше мъжът. — Кълна се, попитай Роки. Не бих направил нищо, аз съм добър. Познаваш ме, Габи.
— Познавам те прекалено добре, Джен. Имала съм на два пъти възможност да те убия и бях глупачка, че ги пропуснах. Изправи се и ме погледни в лицето, поне това можеш да сториш. Ставай, или ще те изкормя като шопар.
— Не, не, ще ме нараниш — той се преви на две с ръце върху чатала си и захлипа. Представляваше сърцераздирателна гледка. Лицето и ръцете му — всъщност цялата видима кожа — бяха насечени с белези от стари рани. Краката му бяха боси и кирливи, а дрехите — същински дрипи. Черно парче плат закриваше лявото му око като на пират, а по-голяма част от едното му ухо липсваше.
— Ставай! — заповяда Габи.
Гласът на Чироко, за изненада на Робин, прозвуча почти трезво.
— Той е прав, Габи — тихо изрече тя. — Нищо не е направил. По дяволите, дори се опита да избяга веднага щом ме видя. Толкова се изненадах да го срещна отново.
Габи леко се надигна. Пламъците в очите и се затаиха.
— Нима настояваш да не го убивам? — глухо запита тя.
— За Бога, Габи — промълви Чироко, вече поуспокоена. — Не можеш току-така да го накълцаш като бифтек.
— Да-а. Зная. И преди съм го чувала. — Тя коленичи на един крак до него и обърна главата му с тъпото на ножа.
— Какво търсиш тук, Джен? Какво си замислил?
Той се усмихна насила и запелтечи неразбрано.
— Само едно питие, това е всичко. Гърлото на човек пресъхва в тия горещини.
— Нямаш приятели тук. Трябва да има причина, за да дойдеш в Титантаун. Не би приел шанса да срещнеш мен, освен ако имаш сериозна причина да рискуваш.
— Така е, така е, Габи, страхувам се от теб, правилно. Да, сър, Джен чудесно, знае че не бива да се мярка на пътя ви. — Той се замисли за момент, но реши да не усложнява нещата и бързо смени курса. — Забравих, това е всичко. По дяволите, Габи, не знаех, че ще бъдете тук, наистина.
Робин усещаше, че този мъж е толкова привикнал към лъжите, че вероятно и сам вече не знае кое е истина. Беше очевидно и това, че изпитва неподправен ужас от Габи. Да беше два пъти по-висок от нея, но даже не помисли да се бие.
Габи стана и посочи с ножа си.
— Вдигай се, Джен. Не ме карай да повтарям.
— Нали няма да ме нараниш?
— Ако някога те видя отново, ще те заколя. Разбрахме ли се? Казвам, че няма да те убия. Но ако някога те видя отново, някъде, някога, ще те изкормя. От сега нататък ти ще се грижиш пътищата ни да не се кръстосат.
— Ще го направя. Обещавам.
— Когато отново се срещнем, Джен — каза Габи и посочи с ножа си, — ще ти отрежа и другото.
Жестът не беше по посока на здравото му око, а значително по-ниско.
16. Клубът на околосветските пътешественици
Въпреки помощта на силната ръка на Кларинет, Чироко се стовари на два пъти, докато товареха Титанидите, но продължи да се кълне, че може да се справи и сама.
Такъмите, закупени от Крис, ги чакаха, както бе обещано, в навеса зад „Котката“, заедно с багажа на останалите. Титанидите имаха дисаги, привързани с ремъци към гърбовете им и прикрепени отдолу. Валия се изви и притегна обемистите си кожено-брезентови чанти, висящи от двете страни на конското й туловище. Между тях имаше достатъчно място и за Крис. Той я възседна и отвори чантите, в които вече бяха сложени нещата, донесени от Валия. Тя започна да му подава неговия багаж, пакет по пакет, като му обясняваше как да балансира съдържанието. Когато приключиха, чантите бяха полупразни. Валия му обясни, че точно така трябва да бъде, защото когато напуснат реката и поемат по пътя, останалото място щяло да се запълни с провизиите, наредени сега в канутата.