— В едно кану се сместват две Титаниди и малко багаж или всичките четирима човеци — обясни Габи. — Или пък можем да разпределим екипите от хора и Титаниди поотделно във всяка една лодка. Как предпочитате?
Седнала на ръба на пристана, Робин навъсено наблюдаваше малката флотилия. Извърна се от кръста, все още намръщена, и сви рамене. Сетне пъхна ръце в джобовете и продължи недоволно да се взира в реката.
— Не зная — каза Крис. — Мисля, че бих предпочел… — забеляза, че Валия го гледа. Тя побърза да се извърне. — Мисля, че ще остана с Валия.
— За мен няма значение — каза Габи, — стига във всяка лодка да има по някой, запознат с техниката на плаване. Ти как си?
— Плавал съм малко. Не съм профи.
— Няма значение. Валия ще ти покаже въжетата. Робин?
— Не разбирам нищо. Бих искала да…
— Тогава тръгваш с Обой. По-късно можем да правим рокади, за да се опознаем по-добре. Крис, би ли ми помогнал за Роки?
— Ще ми се нещо да предложа — обади се Робин. — Тя е в несвяст. Защо не я оставим тук? Половината от багажа й е алкохол. Сама видях. Тя е пияница, и ще бъде…
Не успя да продължи, защото Габи я тръшна на пристана, преди още Крис да осъзнае какво става. Стисна врата на Робин и заизвива назад главата й.
Бавно, потрепервайки, Габи отпусна хватката и седна. Робин се окашля, но не помръдна.
— Никога не го повтаряй — дрезгаво процеди Габи. — Не знаеш какво говориш.
Всички стояха като втрещени. Крис пристъпи и дъската на пристана пронизително проскърца в тишината…
Габи се изправи на крака. Когато се обърна, раменете й бяха хлътнали. Изглеждаше стара и уморена. Робин стана, поотупа се с ледено достойнство, прочисти гърлото си и сложи ръка върху дръжката на пистолета си.
— Спри! — извика. — Стой на място. — Габи спря. Извърна се, като че онова, което ставаше, не засягаше нея.
— Няма да те убия — промълви Робин. — Трябва да ти потърся сметка за стореното, но ти си стръвница, от която друго не може да се очаква. Но знай, че си предупредена. Невежеството ти няма да те спаси. Ако още веднъж ме докоснеш, една от нас ще умре.
Габи се взряа в оръжието на хълбока на Робин, кимна мрачно и се извърна.
Крис помогна да натоварят Чироко на носа на едно от канутата. Озадачен бе от цялата ситуация, но знаеше кога да си затваря устата. Габи пристъпи в лодката, придърпа едно одеяло върху отпуснатото тяло и пъхна възглавница под главата на Магьосницатай, но тя се разшава, изръмжа и изрита завивката настрана. Габи се измъкна от лодката.
— По-добре седни отпред — посъветва го Валия и Крис скочи в отреденото им кану. Намести се и седна, намери греблото и пробно го потопи във водата. То беше удобно, украсено като всичко изработено от Титанидите с изображения на дребни животинки, изрязани върху полираното дърво. Усети, че лодката се накланя, когато Валия се качи на борда.
— Как вашият народ намира време да прави всичко красиво? — попита Крис и посочи греблото.
— Ако не си струва да го направиш красиво, не си струва да се захващаш — отвърна Валия. — А и не майсторим толкова много излишни неща като човеците. Не правим нищо, за да го изхвърлим. Залавяме се с едно и докато не го завършим, не почваме друго. Титанидите още не са открили конвейера.
Той се извърна.
— И само затова? Заради различния ви поглед върху нещата?
Тя се усмихна.
— Не, друго няма. Това, че не спим, също има значение. Вие, човеците, губите една трета от живота си. Ние не спим.
— Сигурно е доста странно. — Знаеше, че не спят, но не се беше замислял за смисъла.
— Не и за мен. Но подозирам, че ние чувстваме времето по различен начин. За нас то не е насечено на отделни моменти, тоест дискретизирано. Разбира се, и ние го измерваме, но за нас времето е непрекъснат поток, а не последователност от дни.
— Да-а-а… но какво общо има това със занаятите?
— Разполагаме с повече време. Не спим, но около четвърт от живота си прекарваме в почивка. Седим и пеем, и работим с ръцете си. Това също е от значение.
Пътуващите по Офион често бяха отбелязвали чувството за безвремие, което реката им навяваше. Офион беше както източник, така и завършек на нещата в Гея, воден кръг, свързващ ведно началото и края. Създаваше усещането за древност, вероятно защото самата Гея се изживяваше като изкопаемо.
Офион бе стара само относително. Стара като самата Гея. Но в сравнение с големите реки на Земята тя бе невръстно отроче. А и не биваше да се забравя, че повечето хора познаваха Офион само Хиперион, където реката се разливаше тъкмо за плаване. По протежение на останалата част от общо четирите си хиляди километра, тя беше буйна и скоклива като Колорадо.