И отново същият поглед.
— Мога ли да се присъединя към вас?
Крис стреснато вдигна очи. Нито беше заспал, нито съвсем буден. Краката му бяха изтръпнали от стоенето в една и съща поза с часове.
— Разбира се. Качвай се. — Лодката на Габи плаваше редом с тяхната. Габи скочи в кануто и седна пред Крис. Наклони глава на една страна и го погледна колебливо.
— Добре ли си?
— Ако имаш предвид дали не съм откачил в момента, ти самата би била най-верният съдник.
— Съжалявам. Не исках да кажа…
— Не, говоря сериозно. — И съм малко наранен, призна пред себе си. Трябваше да престане да се оправдава за това си състояние или щеше да загуби цялото си самоуважение. — Никога не знам дали в момента не ме е прихванало онова, дето лекарите му викат пристъп. Лично аз непрекъснато преценявам поведението си като съвсем разумно.
Тя го погледна със съчувствие.
— Май бях ужасна. Искам да кажа… — Тя вдигна очи към небето и тихо прошепна — Габи, затвори голямата си уста. — Отново погледна към Крис. — Не дойдох, за да те поставям в неудобно положение, независимо как изглежда отстрани. Можем ли да започнем отначало?
— Здравей! Хубаво е, че ни навести.
— Ще се събираме по-често! — Габи отново го стрелна с поглед. — Бих искала да ти кажа няколко неща, след което си тръгвам. — Тя май все още се чувстваше неловко, защото след това изявление няколко минути пази мълчание. Изучаваше ръцете си, краката си, вътрешността на лодката. Погледът й се отплесваше навсякъде, само не и върху Крис.
— Искам да се извиня за случилото се на пристана — каза накрая тя.
— Да се извиниш? На мен? Не мисля, че ми дължиш извинение.
— Не на теб дължа най-голямото извинение, разбира се. Но не мога да говоря с нея, докато не се успокои. След това ще пълзя по корем и ще правя всичко, което пожелае, за да залича случката. Защото е права и ти го знаеш. С нищо не е заслужила подобно отношение.
— Това е и моята преценка.
Габи смръщи чело, но успя да го погледне в очите.
— Така е. В по-широк смисъл, никой от вас не го е заслужил. Ние заедно се захванахме с това дело и вие с право очаквате от мен по-добро поведение. Искам да знаеш, че в бъдеще можеш да разчиташ.
— Вярвам ти. Смятай случката за забравена. — Той се проесегна и й стисна ръката. Когато тя не понечи да си тръгне, Крис реши, че е време да позадълбае в проблема. Но не беше лесно да повдигне въпроса.
— Чудех се… — Габи вдигна вежди и като че се отпусна. — Е, ако си говорим откровено, какво можем да очакваме от Чироко? Робин не е единствената, която не е очарована.
Габи поклати глава и прокара пръсти през късата си коса.
— Всъщност, точно за това исках да си поговорим. Разбери, видял си само едната й страна. Има и друго. Всъщност, то е доста по-съществено.
Крис не отвърна нищо.
— Добре. Какво можеш да очакваш? Честно казано, не бива да очакваш много през следващите няколко дни. Робин беше права за багажа на Роки — предимно алкохол. Изхвърлих повечето преди броени минути в реката. Трябваха ми три дни, за да може да я стегна за Карнавала, и откакто фиестата завърши, тя отново завъртя същата плоча. Когато се събуди, пак ще потърси още пиене, а аз ще й отпусна малко — по-лесно е постепенно да го намали, отколкото да го откаже рязко. Ще скътам само една-две бутилки за спешни случаи в дисагите на Псалтерий.
Тя се наведе и го погледна открито.
— Знам, че не е за вярване, но след няколко дни, когато отшуми абстиненцията и спомените от Карнавала избледнеят, тя ще се оправи. Сега я виждаш в най-лошата й светлина. Когато е добре, тя има повече кураж от всички ни, взети заедно. И повече човещина, състрадание и… няма смисъл да ти го казвам. Или сам ще го видиш, или винаги ще смяташ, че тя е просто пияница.
— Ще ми се да го видя с очите си — отбеляза Крис.
Габи изучаваше лицето му по своя изпълнен с емоционално напрежение начин. Усещаше всяка частица от огромната енергия, с която го пронизваше, за да разбере какво крие дълбоко в себе си, и това не му хареса. Струваше му се, че би могла да съзре неща, които дори самият той не знае.
— Мисля, че ще се убедиш сам — заключи тя.
Мълчанието отново легна помежду им. Крис беше сигурен, че му предстои да чуе още нещо и отново й пусна фитила.
— Не разбирам какво е значението на Карнавала — започна той. — Ти каза: „да избледнее споменът от Карнавала“. Защо е необходимо това?
Тя подпря лакти на коленете си и преплете пръсти.
— Какво видя на Карнавала? — Не дочака отговор. — Безчет песни и танци, празненства, многообразие от красиви багри, цветя, богати трапези. Туристите биха харесали Карнавала, но Титанидите не ги допускат. Защото това всъщност е едно твърде сериозно дело.