— Зная. Разбирам каква е целта му.
— Така си мислиш. Разбираш само основната му цел, уверявам те. Това е ефективен начин за контрол на населението, нещо, което никой никога не е харесвал, било то човек или Титанида, щом то засяга лично него. Добро е само за онези, за другите. — Тя вдигна вежди, а Крис поклати глава. — Каква е според теб е ролята на Магьосницата на Карнавала? — запита тя.
Крис се замисли.
— Тя уж го вземаше насериозно. Не зная по какви критерии правеше оценките, но смятам, че детайлно проучваше всяко предложение.
Габи кимна.
— Така е. Роки е по-наясно от самите Титаниди относно тяхното размножаване. По-стара е от всичките. Вече седемдесет и пет години ходи на карнавалите. В началото ги харесваше. — Габи сви рамене. — Кой не би ги харесал? Тук, на Гея, тя е страшно важна клечка, нещо, което ти и Робин все още не осъзнавате. По време на Карнавала тя издига своето „аз“. Всички се нуждаят от това. Може би леко прекали в желанието си да го постигне, но не е моя работа да съдя. — Тя отново отмести поглед и той си помисли — и с право, както се оказа впоследствие, — че тя има и по-различна оценка по този въпрос. Разбра, че Габи е от хората, които не могат да те гледат в лицето, когато лъжат. Затова я харесваше — и той беше същият.
— Скоро обаче това започна да я изтощава. В Карнавала има толкова разочарование. Не можеш да го видиш, защото Титанидите скърбят в уединение. Не казвам, че тичат да се самоубиват, ако не бъдат избрани. Не съм чула досега Титанида да се самоубие. Въпреки това, Магьосницата става причина за много мъка. Тя продължи да присъства на карнавала, след като вече не й носеше удовлетворение, разбираш ли, поради чувството си за отговорност, но преди около двайсет години реши, че е изпълнила мисията си и е време да я отстъпи другиму. Тогава отиде при Гея и помоли да бъде освободена. А Гея отказа.
Тя му отправи многозначителен поглед, очаквайки разбиране. Но той все още не беше наясно, поне не напълно. Габи се излегна на носа на кануто със скръстени на тила ръце. Взря се в облаците.
— Роки пое работата с известна резервираност — продължи тя — Бях с нея и знам. Когато започна, беше нащрек. Съмняваше се, че Гея ще удържи на думата си — подозираше изненади. Но неочаквано Гея наистина спазваше своите задължения по сделката. Имаше няколко добри години. Няколко измъквания „на косъм“, няколко действително сериозни проблема, но все пак това бе най-хубавото време от нейния живот. А също и от моя. Никоя от нас не се оплакваше, дори когато беше напечено, защото знаехме в какво се хвърляме, когато решихме да не се връщаме на Земята. Гея не ни обеща приятно прекарване. Каза само, че ще доживеем до дълбоки старини. Всичко се сбъдна. Не мислехме за старостта, защото не остарявахме. — Тя се засмя с нотка на самоосъждане. — Приличахме на герои от сериал или комикс със заглавие: „Отново ще сме заедно идната седмица…“ И ние пак сме тук, непроменени, готови за ново приключение. Аз построих път, опасващ Гея. Чироко бе отвлечена от Кинг Конг и трябваше да бъде освободена. Ние… по дяволите, затвори ми устата, моля те. Събереш ли се с бабички — и не можеш да вземеш думата.
— Не се притеснявай — заинтригувано каза Крис. Вече беше сетил за аналогията с комиксите. Животът на тези две жени беше толкова далече от реалността, която познаваше, че ги правеше не съвсем нереални. Но ето, тя стоеше тук, невероятно стара и същевременно истинска като ритник по задника.
— Но накрая Роки се натъкна на нея. На двусмислената клауза в договора, на уловката, и то каква уловка. Въпреки че трябваше да го очакваме. Гея не крие, че никога не дава нищо даром. Смятахме, че изпълняваме задълженията си по сделката, но тя искаше повече. Ето как работи капанът. Ти видя как Роки поставя яйцето на Титанидите в устата си, нали? — Крис кимна и тя продължи. — То промени цвета си. Стана прозрачно като стъкло. Проблемът е, че нито едно яйце на Титанида не е напълно оплодено преди тази промяна.
— Искаш да кажеш, докато някой не го лапне?
— Почти го схвана. Но не и Титанида. Трябва да бъде човек. Всъщност, точно определен човек.
Крис понечи да каже нещо, но се спря и се отпусна назад.
— Само тя ли?
— Единствената чудесна Магьосница на Гея.
Не искаше да слуша повече. Сега разбираше, но тя настояваше да се убеди, че е вникнал във всички тънкости.
— Докато Гея не промени желанието си — продължи неотстъпчиво Габи, — Роки ще бъде отговорна единствено и напълно за оцеляването на расата на Титанидите. Когато разбра това, тя пропусна Карнавала. Твърдеше, че не може да преживее още един Карнавал. Беше прекалено много за когото и да било. Какво би станало, ако тя умре? Гея мълчеше. Гея е напълно способна да остави расата да изчезне, ако Роки си тръгне, ако престане да ходи на Карнавала, или дори ако умре. Така че тя отново започна да посещава карнавалите. Какво друго й оставаше?