Крис се замисли за посланика на Титанидите в Сан Франциско. Дулцимер, така се казваше. Беше се почувствал неудобно, докато тя му обясняваше своето положение. Сега се почувства ще по-зле.
— Не разбирам как…
— Беше направено извънредно ловко. Когато Роки пое тази работа, току-що бе убедила Гея да спре войната между Титанидите и Ангелите. Неприязънта между двете раси, мисля, бе вградена в мозъците и в гените им. Наложи се да привика всеки поотделно и да извърши промените. А междувременно двете с Роки получихме чрез директно пренасяне огромно количество знания от мозъка на Гея. Когато това приключи, и двете пропяхме като Титанидите и на още ред други езици и знаехме дяволски много за вътрешността на Гея. Тогава слюнчените жлези на Роки са били нагодени да отделят някакъв химикал, а Титанидите така префасонирани, че същото вещество да стане жизненоважно за тяхното възпроизводство. Роки не се пропи веднага. Когато беше по-млада, смъркаше кокаин, но от години не го е правила. Закратко се върна към този си навик. Но алкохолът й действаше по-добре и продължи с него. Щом наближи Карнавала, тя прави и невъзможното, за да избяга. Но не успява.
Габи се изправи и даде знак на Псалтерий, чиято лодка се движеше успоредно с тази на Крис на десетина метра разстояние. Той изви към тях.
— Всичко това няма отношение към въпроса, разбира се — живо каза Габи. — Важно при пътуване като нашето е не защо пие, а дали ще е полезна на някого, включително и на себе си, ако нещата се усложнят. Казвам ви, че от нея ще има полза, инак нямаше да ви предложа да дойдете с нас.
— Доволен съм, че ми разказа — отвърна Крис. — И съжалявам.
Тя се усмихна криво.
— Не съжалявай. Ти имаш проблеми — ние също. Аз и Роки получихме онова, което търсехме. Грешката си е наша, ако не сме знаели какво искаме.
Дъждът, който Габи очакваше, най-накрая заваля. Бяха изминали пет часа откакто пътуваха по реката.Тя извади дъждобраните и подаде единия на Псалтерий. Останалите направиха същото, с изключение на Чироко, която все още спеше в кануто на Кларинет. Габи възнамеряваше да помоли Псалтерий да приближи лодката така, че да прикрие Магьосницата от дъжда, но се отказа. Импулсивно угаждаше на Роки винаги когато тя бе в подобно окаяно състояние. Но си спомни какво бе казала на Крис. Чироко трябваше сама да се грижи за себе си.
След малко Магьосницата надигна глава и се взря в дъжда, сякаш никога не бе виждала нещо тъй необясниво като вода, падаща от небето. Поседна, после се наведе през борда на лодката и заповръща в кафявата вода. Много шум за нищо.
Когато окончателно се освести, пропълзя към средата на кануто, отметна червения брезент и започна да тършува из провизиите. Ровенето ставаше все по-фанатично. Зад гърба й Кларинет продължаваше равномерно да гребе без да казва нищо. Накрая Магьосницата се отпусна назад и потърка с длан челото си.
Внезапно вдигна поглед.
— Гааабииииии! — изкрещя. Откри, че Габи е на двайсетина метра от нея и престъпи през борда на лодката в самата вода.
За момент изглеждаше като че ли ще сполучи. Вероятно се дължеше на ниската гравитация, но при втората си стъпка тя падна на колене и преди да стори третата, водата се затвори над учуденото й лице.
— Може да е Магьосница — злорадстваше Крис, — но не е Исус.
— Кой е Исус?
За момент Робин се заслуша в обясненията, достатъчно дълго, за да разбере, че това не я интересува. Исус бил християнска митична личност, очевидно тази, която основала цялата секта. Умрял преди повече от две хилядолетия — което направи добро впечатление на Робин. Слушаше внимателно, докато успя да попита Крис дали самият той вярва в нещо от това, и когато отрече, тя счете въпроса за приключен.
Двамата седяха на един дънер, поотдалечени от останалите, които бяха наобиколили Чироко, увита в одеало и трепереща до пращящия огън. Голяма съдина с кафе висеше от метална пиростия и бавно потъмняваше над пламъците.
Робин се беше вкиснала. Чудеше се какво в името на Великата майка търси на това пътуване за зелен хайвер, водено от Магьосница, на която не би поверила дори да й върже връзките на обувките. И Габи. Колкото по-малко се говори за нея, толкова по-добре. Четири Титаниди… всъщност, тя дори ги харесваше. Обой се изяви като добра разказвачка. Първата част от пътуването Робин прекара заслушана в лакърдиите й, като от време на време подхвърляше и някоя своя история, за да провери колко е лековерна. Обой би се справила на Ковън — не беше лесно да я измамиш.