Робин се удиви на безгрижието, с което си го призна. Стръвните хора са съвсем различни. Някои от тях въобще не разбират какво значи чест. Други пък са твърде докачливи. При пристигането си бе понесла такива унижения, каквито никога не би приела от своите посестрими, само и само защото смяташе, че тези хора не умеят да се държат по-свястно. Отначало допусна, че нямат чувство за собствено достойнство, но усещаше, че Крис притежава известно самоуважение — макар и не прекомерно — и ако приема съчувствието безропотно, то значи не винаги го намира за посегателство върху достойнството си.
— Упреквали са ме, че съм прекалено зла — призна си тя. — Сестрите ми. Има моменти, когато можем да приемем съчувствие, без да накърним честта си, стига обаче това да не е придружено със снизходително отношение.
— Тогава имаш моето съчувствие — рече Крис. — Като на един страдалец към друг.
— Прието.
— А какво означава „стръвен“?
— Идва от наша дума за вашето… по-добре да не говорим за това.
— Хубаво. Тогава защо ще убиваш онзи мъж от Джорджия?
И тя се впусна в обяснения какво са й сторили, а това доведе до разясняване на стръвната силова структура и начина й на действие. Сети се, че говори пред предполагаем член на подобна силова структура. Странно, но се смути. Беше изрекла доста ужасни неща, а в края на краищата, лично той не й беше сторил нищо лошо. Имаше ли значение? Тя вече не бе сигурна.
— Поне вече мисля, че знам какво означава „стръвен“ — рече Крис.
— Не искам да те обвинявам в нищо — продължи Робин. — Сигурна съм, че виждаш нещата другояче, защото си възпитан по-различно, така че…
— Не бъди толкова сигурна. Не смятам, че съществува някаква голяма тайна организация, нали разбираш. И да я има, досега не са ме канили на срещите им. А според мен вие … на вашия Ковън имате някак остаряла представа за света. Ако правилно съм те разбрал, ти самата си съгласна с това, поне донякъде.
Робин уклончиво сви рамене. Отчасти бе прав.
— Когато вашата група се е отцепила от останалото човечество, всичко може да е било толкова зле, колкото твърдиш. Не съм присъствал и ако бях там, сигурно щях да съм част от потисническата класа и според мен така би било редно. Но доколкото знам, сега ситуацията е далеч по-благоприятна. Е, не е идеална. Никога нищо не е идеално. Но повечето от жените, които познавам, са щастливи. Те не смятат, че са останали чак за толкова много неща, за които да се борят.
— Я спри дотук — предупреди го Робин. — Повечето жени винаги са били доволни от живота си, или поне така казват. Това важи и за времето преди стръвното общество да разреши на жените да гласуват. Само защото ние от Ковън вярваме в някои неща, които, както сега разбирам, са преувеличени или неверни, не бива да си правиш извода, че ние изобщо сме глупави. Знаем, че мнозинството винаги желае да остави нещата непроменени, докато не му бъде поднесено нещо по-добро. Макар и да не е щастлив от съдбата си, робът не прави нищо за да я облекчи. Повечето въобще не вярват, че могат да я облекчат.
Той разпери ръце и сви рамене.
— Тук ме хвана. Не бих могъл да усетя има ли потисничество, щом аз самият се облагодетелствам от него. Как мислиш? Зле ли ти изглежда това, като на един вид посетител от друга планета?
— Често казано, доста по-приемливо, отколкото очаквах. Поне на пръв поглед. Ще трябва да се откажа от голяма цаст от предубежденията си.
— Отлично! Повечето биха предпочели да умрат, но не и да се откажат от предразсъдъците си. Когато Габи ми каза откъде си, последното нещо, което очаквах да открия у теб, бе едно непредубедено съзнание. Но какво мислите… мислят стръвните жени?
Странна смесица от чувства завладя Робин. Най-изнервящ бе фактът, че се почувства поласкана, че той я намира за непредубедена. И то независимо от начина, по-който го бе формулирал, тъй като можеше да се тълкува като обида за Ковън. Би могло да се очаква малката изолирана група, която Габи вероятно му беше описала, да се придържа фанатично към своите идеи. Това не важеше за Ковън, но трудно би му го обяснила. Робин бе научена да приема Вселената такава, каквато я вижда, без да въвежда корекционни коефициенти, за да я приведе във формата, описвана от уравненията на учените.
Лесно бе да се откаже от предубежденията си, че мъжете имат еднометрови пениси и че прекарват по-голяма част от живота си в изнасилване или покупко-продажба на жени. (Това, последното, все още не бе отпаднало от подозренията й, но ако го имаше, представляваше вид приет от обществото бизнес, с какъвто все още не се беше сблъсквала.) Робин се изправи пред обезпокояващото понятие: мъжът-като-човек.