Човешко същество, което не е изцяло под влиянието на тестостерона си, което не е само агресивен пенис, а личност — да може да разговаря с тебе, нещо повече — дори да те разбира. Тези размишления я изведоха до почти немислимата възможност: мъжът-като-сестра.
Осъзна, че прекалено дълго е мълчала.
— Стръвни жени? О, все още не зная. Срещнах жена, която продава тялото си, въпреки че според нея не било точно така. Не разбирам значението на парите, тъй че не съм наясно дали е права. Габи и Чироко са повече от безполезни в това отношение. Те имат много по-малко от мен имат нещо общо с човешкото общество — такова, каквото ти го познаваш. Трябва да си призная, че не познавам достатъчно вашата култура, за да разбера ролята на жените в нея.
Той отново кимна с глава.
— Какво имаш в чантата си? — запита.
— Моят демон.
— Мога ли да го видя?
— Май това не е… — но той вече беше отворил чантата. Е, нека си изпати, рече си тя. Ухапването на Назу беше болезнено, но не и опасно.
— Змия! — извика Крис. Изглеждаше доволен и бръкна в чантата. — Пи… не — анаконда. И една от най-красивите, които съм виждал. Как е неговото… нейното име?
— Назу. — Сега съжаляваше, че не каза нищо, и желаеше Назу да го ухапе и да се приключи. Сетне Робин щеше да се извини, защото все пак си беше кофти номер. Как би могъл да знае, че Назу не позволява никому, освен на Робин, да я докосва?
Но той се справяше съвсем грамотно, с нужното уважение, и дявол да я вземе, ако Назу не беше започнала да се увива около ръката му.
— Ти познаваш змиите.
— Имал съм няколко. Работих една година в зоопарк, отдавна, когато все още бях читав. Чудесно се разбирахме със змиите.
Когато изминаха пет минути без Крис да е ухапан, Робин се принуди да признае истинността на думите му. И това я направи още по-неспокойна — да го гледа как седи, а нейният демон се увива около раменете му. Какво трябваше да направи? Главната функция на демона е да плаши враговете. Една част от нея разбираше, че в това има не повече смисъл, отколкото в непробудността, гарантирана от третото й Око. Това беше традиция, нищо повече. Та тя не живееше в каменната ера.
Но част от нея, нейде в самите дълбини, бе вперила поглед в Крис и не знаеше какво да прави.
18. Безсъници
Габи се бе надявала да изминат целия път до Аглая преди да лагеруват, но сега видя, че е невъзможно. Чироко не беше във форма да продължи.
Всъщност не бяха се справили зле. Равномерното гребане на Титанидите ги бе довело до последния завой на север преди Офион да продължи в източна посока. Плитчина, осеяна с плавей, извиваше по течението на реката и оформяше тих пристан за акостиране на канутата. Над ниския скалист бряг се изправяха дървета и точно там Титанидите устроиха бивака с неумелата помощ на Крис и Робин.
Според Габи дъждът щеше да се сипе няколко декарота. Би могла да се обади на Гея и да провери със сигурност — дори да помоли за прекратяването му поради някаква уважителна причина. Но времето на Гея бе общо взето стандартизирано. Често бе виждала трийсет и шест часов дъжд да бъде последван след два хекторота от гореща вълна и изглежда и сега щеше да се случи същото. Облаците бяха ниски и плътни.
На северозапад се мержелееше Обиталището на ветровете, краят на наклонения кабел в Хиперион, известен като Стълбата на Чироко. Кабелът се губеше в облачния слой с размити мрачни очертания, преди да извие рязко нагоре на север от Габи. Стори й се, че съзира отблясъци зад облаците, над които бе надвиснал кабелът, отразявайки светлината в собствената си огромна сянка.
Стълбата на Чироко. Усмихна се криво, но без горчивина. Май вече никой не помнеше, че първото изкачване бе осъществено от двама души. Това не я притесняваше. Наясно бе, че като се изключи магистралата, тя не беше оставила толкова следи из този побъркан свят, колкото Чироко.
Покатери се на върха на скалата и загледа с любопитство как Крис и Робин се мъчат да бъдат полезни. Титанидите бяха прекалено възпитани, за да отхвърлят помощта им, ето защо неща, които можеха да бъдат свършени за пет минути, отнемаха петнадесет. Напълно естествено. Крис не говореше за произхода си, но беше градско чедо, въпреки няколкото екскурзии из опитомените пустини на Земята. Робин всъщност идваше от хиперград, нищо че вътрешността на Ковън представляваше пасторален пейзаж с житни поля и стада добитък. Малката никога през живота си не беше виждала дива, необлагородена, непланирана природа.
Но щом дойде време за готвене, Титанидите отпъдиха човеците. Готвеха почти толкова добре, колкото и пееха. За тази първа трапеза от пътуването изровиха от дисагите всичко, което най-лесно се разваля и трябва да бъде изядено бързо. Накладоха огъня и го оградиха с гладки камъни, измъкнаха медните съдове и направиха магиите, на които бяха способни, за да превърнат прясното месо и риба в чудеса на кулинарната импровизация.