Тя се обърна, взе опряната до стената лопата, събра купчинката заедно със сламата отдолу и я изхвърли в кофата за боклук. Седна на бюрото и го изгледа с крива усмивка.
— Сега ти е ясно защо не ме канят на приеми. Ако не мисля за това непрекъснато, всяка проклета секунда … — тя го остави да си представя какви са евентуалните последици.
— Какво имаш предвид с „този път те са без значение“?
Усмивката й угасна.
— Имам предвид, че не зависи от мен. Не е за вярване колко неща са убийствени за вас, човеците, и колко нови неща изникват с всяка изминала година. Знаеш ли колцина ме молят за среща с Гея? Над две хиляди на година, ето колко. Деветдесет процента от тях са на умирачка. Валят писма, телефонни обаждания, визити. Умоляват деца, съпрузи, съпруги. Знаеш ли колко хора имам право да изпратя до Гея на година? Десет.
Тя се пресегна за бутилката текила и отпи дълга глътка. Машинално взе две лимончета и ги изяде наведнъж. Седеше обърната към печката, но очите й бяха фокусирани в безкрайността.
— Само десет?
Тя извърна глава и го погледна подигравателно.
— Момче. Ти струваш нещо. Ти наистина си нещо. Нямаш и представа.
— Аз…
— Пощади ме. Според мен прекаляваш със самосъжаленията. Смяташ, че си груб. Приятелче, мога да ти разкажа такива истории… няма значение. Хората с години се опитват да вникнат интуитивно в поведението и мотивите ми, моите и на останалите трима посланици. За да се наредят измежду четирийсетте. — Тя удари с юмрук по купчината въпросници. — Има дебели по два-три сантиметра книги с анализи на този формуляр и препоръки как да се отговаря. Отговорите на издържалите интервюто се изучават с компютър. — Тя вдигна купчината и я запрати към отсрещната стена, превръщайки я в краткотрайна хартиена буря.
— Ти как би подбирал? Обмислях, обмислях и все не стигам до свестен отговор. Опитвах се възприема начина на мислене на човеците — първото нещо, с което май се започва винаги, е изготвянето на дузина въпросници, ето защо съставих формуляр с надеждата, че отговорите ще се окажат някъде вътре, но те не бяха там, нито пък се криеха в кристалното кълбо или в проклетите зарове. Ами да, аз всъщност притежавам кристално кълбо. Разигравам на зарове живота на хората. И хиляда деветстотин и деветдесет от моите решения всяка година все още са погрешни. Вложих всичките си сили, кълна се, че го направих, старах се добре да си върша работата. Искам само едно: да се върна обратно в колелото.
Тя въздъхна дълбоко и ноздрите й потрепнаха.
— Мисля, че в колелото има нещо. Правиш по един оборот на час. Не се усеща, наистина, но веднага разбираш, щом го изгубиш. Преставаш да чувстваш центъра на нещата. Часовникът в душата ти вече не помръдва. Всичко отхвърча встрани — всичко се отдалечава.
Титанидата мълча повече от минута. Крис’фър се окашля.
— Не знаех нищо за тези неща.
Тя отново изпръхтя.
— Учудвам се, че си дошла тук и си приела тази работа, щом я усещаш по този начин. И… ми е чудно, че говориш така, сякаш се възмущаваш от Гея. Смятах, че тя е, хм, като Бог за Титанидите.
Посланик Кантата го изгледа и обясни студено.
— Тя е, хер Майнър. Дойдох тук, защото тя е Бог и тя ми нареди да дойда. Ако се срещнеш с нея, не е зле да го запомниш. Прави каквото тя ти казва. А колкото до възмущението, разбира се, че се възмущавам от нея. Гея не изисква обич. А само подчинение — и дяволски добре го постига. Гадни неща се случват с непослушните. Не говоря за изпращане в ада — а за демон, който те изяжда жив. Аз не я обичам, но питая огромно уважение към нея. Бих казала, че е хубаво да наблюдаваш. У теб има нещо съдбовно. Ти дойде без специална подготовка, нехаещ за нещата, които би научил от статията в Енциклопедия Британика. Тия на Гея не й минават.
Крис’фър започна полека да осъзнава какво му казват, но все още не му се вярваше.
— Да, ти заминаваш. Може би късметът ти работи. Не съм наясно с късмета, но получих указание от Гея. Тя иска някои хора, които са откачени. Ти си първият за тази седмица, изкарал интервюто. Дори се чувствам добре, че те изпращам. Бях се стегнала, че отхвърлих един велик хуманист, за сметка на някакъв лигав убиец. В сравнение с тях, ти си цвете. Ела с мен.
В секретарския офис сега се подвизаваха клатушкащата се, но вече живнала Титанида и трима просители. Младата жена със зачервени очи тръгна към посланика. Опита се да каже нещо, като придърпа пред себе си детето. Дулцимер (Хипомиксолидийско трио) Кантата чевръсто я подмина и забърза по коридора. Крис’фър видя жената да търси утеха в прегръдките на мъж с грубиянско лице. Бързо извърна поглед. Не би могъл да види упрек очите й — нямаше как да е разбрала, че той е избранникът.